— А гостите? — настоя Ателстан.
— Двама едри дебелаци — отвърна момчето, — кметът и шерифът. През последните две седмици винаги идваха заедно, за да се уверят, че господарят ми си върши работата.
— И никой друг?
— Не, отче.
Ателстан отмести поглед към младата прислужница, която стоеше до момчето.
— И не сте виждали нищо загадъчно или необичайно?
Двамата поклатиха отрицателно глави.
— Какво стана с калъпите? — Кранстън размърда крака. — Онези, в които бяха излети ключовете.
— Бяха унищожени — гордо отвърна момчето. — Когато важните хора дойдоха за ковчежето и ключовете, стояха и гледаха как ги троша с чука.
Кранстън погледна Ателстан, който поклати глава.
Коронерът стана, протегна се и се прозя. Бръкна в джоба си, извади две пенита и ги даде на момчето и момичето.
— Много добре! — промърмори той. — Когато господарят ви се върне, кажете му да намери къщата на сър Джон Кранстън в Чийпсайд. Трябва да говоря е него.
Прислужницата и чиракът кимнаха. Коронерът и Ателстан излязоха отново на Лорънс Лейн и стигнаха до ъгъла на Мърсъри Лейн.
— Нали знаеш, че той няма да се върне, сър Джон?
— Да, утре ще наредя на служителите си да го потърсят сред труповете, намерени из града — Кранстън сподави прозявката си. — Братко, каня те да преспиш вкъщи тази вечер.
Ателстан погледна обсипаното със звезди небе.
— Благодаря, сър Джон, но трябва да се върна.
Той спря и загледа как Кранстън, подвиквайки няколко думи на сбогуване, се понесе тежко като голям мечок към Чийпсайд. Изведнъж коронерът се обърна.
— Братко, ще те изпратя до моста!
— Не, не, настоявам, сър Джон. Ще бъда в безопасност. Кой би нападнал беден монах?
Кранстън наблюдаваше как свещеникът прекосява Мърсъри Лейн и тръгва по Бъдж Роу.
— Да! — прошепна си той. — Кой би нападнал беден монах? Този град е пълен с негодници, които биха го направили!
Кранстън изчака, докато Ателстан изчезна от погледа му, после го последва по Бъдж Роу, Уолбрук, Роупъри и тръгна по Бридж Стрийт. В далечния й край, озарени от светлината на факли, закрепени на колове, пазачи стояха на входа към моста. Кранстън дочу неясните им гласове в далечината, докато разпитваха монаха. Един от тях се разсмя и пропусна Ателстан. Коронерът въздъхна с облекчение, но отново наостри уши, когато чу промъкващи се стъпки зад себе си.
— Слушайте, нощни птици — изрева той през рамо, — аз съм старият Джак, градският коронер. Ако не се разкарате, ще ви усуча топките около вратовете.
Когато се обърна, улицата беше пуста.
Кранстън тръгна да се облекчи над една канавка, после завърза шнуровете на панталоните си и премлясна. Прекръсти се и отпи щедра глътка от чудодейния мях. После си спомни кучетата Гог и Магог и се запита какво ли ще си помисли лейди Мод за тях. Кранстън изпъшка и реши, че има нужда от още една яка глътка.
Ателстан седеше на масата в малкия свещенически дом срещу църквата „Сейнт Ерконуолд“ в Съдърк. Когато се върна, откри всичко в ред. Вратите на църквата бяха заключени, някой беше оставил малко гърненце мед в една от нишите; очевидно подарък от някой енориаш. Старият му кон Филомел лежеше на една страна и дишаше тежко през разширените си ноздри, сънувайки за миналата си слава на млад боен кон, участвал във войните на стария крал. Ателстан постоя до вратата на конюшнята и му поговори известно време, но старият кон продължаваше да хърка, затова монахът продължи с оглед на малката си градина. Тя изглеждаше добре, поне доколкото можеше да види. Бонавентура, изкусният мишелов, едноокият повелител на малките улички, очевидно беше излязъл да флиртува или на лов.
Монахът се прибра и огледа скромната си кухня. Стените бяха варосани наскоро. Той затвори очи и вдъхна аромата на билките, разпръснати по свежата зелена тръстика на пода, после погледна котлето на огъня. Надигна се, за да се увери, че овесената каша, която вареше, не е станала твърде гъста и не е загоряла. Въздъхна, отиде в килера и донесе кана мляко. То още миришеше добре, затова го изля в котлето и внимателно разбърка кашата, както го беше научила Бенедикта.
— Ще ми се да можех да готвя — промърмори той.
Веднъж беше поканил Кранстън на закуска и коронерът се беше заклел, че ако изстрелят с катапулти овесената каша на Ателстан, тя ще пробие която и да е от градските стени. Върна каната на мястото й, избърса ръцете си с кърпа и отново застана над масата, която беше отрупана с парчета пергамент. На всяко от тях бяха описани подробности за някое от убийствата.