— Какво имаме? — насмешливо запита сам себе си Ателстан. — Как Розамунд Ингам е убила приятеля на коронера сър Оливър? Няма следи от насилие, нито от отрова — той се почеса по бузата. — Бил ли е убит? Или Кранстън се е ядосал, че са сложили рога на стария му другар?
И все пак, помисли си той, Кранстън, с тези негови рошави бели бакенбарди, червендалесто лице, голяма оплешивяваща глава и още по-голям търбух, беше проницателен и хитър като змия. Надушваше престъпленията и решеше ли, че нещо намирисва, обикновено се оказваше прав.
Ателстан взе друго късче пергамент и заразглежда грубата си скица на градината на Гилдхол, където беше убит Маунтджой.
— Как, за Бога? — промърмори си той.
От едната страна беше високата решетъчна ограда, на която се беше облегнал шерифът, отляво — гладка тухлена стена, отдясно — градинската ограда, пазена от кучетата, а срещу него — дървената ограда на закрития проход, който свързваше сградата на общината с кухнята. Как би могъл убиец да влезе в това затворено пространство и да намушка един здрав мъж като Маунтджой, без нито шерифът, нито страшните му кучета да вдигнат шум?
И най-накрая — Фицрой, убит от неизвестна ръка. Кой би могъл да му даде отрова, без да бъде забелязан? Кой беше Ira Dei. Кой от влиятелните властници беше предателят?
Ателстан поклати глава и се върна към енорийските сметки. Беше уморен, тъй като след връщането си от града бе успял да поспи едва няколко часа, преди да стане, да каже молитвата си на светлината на свещите, да се измие и облече в малката си спалня на горния етаж. Той придърпа сметките. Беше му омръзнало от убийства, интриги и загадки, а трябваше да приключи със сметките, преди да се срещне с енорийския съвет на Архангеловден.
Свещеникът загриза перото си. Борбата за власт в малкия му съвет беше също така свирепа, както тази между предводителите на гилдиите. Боклукчията Уоткин, звънарят Мъгуорт, калайджията Таб, художникът Хъдъл, свинарката Урсула, проститутката Сесили и прислужникът от кръчмата „Шарения кон“ Типтоу все още отблъскваха една яростна атака, оглавявана от копача Пайк. Последният беше подкрепян от Якоб Арвелд — симпатичен германец с хубавичка жена и многобройна челяд, Клемънт от Кок Лейн, Пернел Фламандката и ловеца на плъхове Ранулф, докато Ателстан и вдовицата Бенедикта се опитваха да запазят мира.
Бенедикта… Веднага си я представи: катраненочерната коса, която обграждаше гладко смугло лице, което художникът Хъдъл винаги използваше, когато рисуваше Дева Мария.
Ателстан се загледа в жадните пламъци и си спомни предупреждението на отец Пол: „Не забравяй, че не физическото желание за жена ще те преследва, а опустошителната самота, горчиво-сладкият вкус на копнежа за някого, когото никога не можеш да имаш.“ Той подскочи, когато тъмен силует се прокрадна през прозореца.
— Добро утро, Бонавентура, най-верен сред енориашите ми!
Големият котарак тихо пристъпи към господаря си и лакомо погледна към овесената каша, която къкреше на огъня. Ателстан стана и му донесе купичка мляко от килера. Котаракът го излочи жадно и се сви пред огъня, докато господарят му се върна към мислите си за размирните енориаши. Трябваше да въдвори мир в съвета, особено ако искаше дъщерята на Уоткин да се омъжи за сина на копача Пайк.
— О, Боже! — каза той на вече дремещия Бонавентура. — Това ще е като да пуснеш котка сред гълъбите!
Бонавентура мързеливо помръдна глава; здравото му кехлибарено око изглеждаше изпълнено със съчувствие към господаря му. Ателстан придърпа сметките по-наблизо. Чудеше се дали жената с обладаната от демон дъщеря се е връщала и какво го очаква там. Изкашля се, натопи перото в мастилницата и започна да вписва сумите, отбелязвайки какво е похарчил за украсата на църквата, след като бяха сложили новия олтар.
— Поправка на „Десетте Божи заповеди — 3 ш.
— Варакосване на Пилат Понтийски
и слагане на преден зъб — 5 п.
— Подновяване на Небето, оправяне на Звездите
и почистване на Луната — 20 ш.
— Премахване на петната от
сина на Товия — 4 ш. 6 п.
— Освежаване на Адските пламъци, нов ляв рог
на дявола, почистване на опашката — 3 ш.
— Работа по прокълнатите — 4ш. 6 п.
— Слагане на нова риза на Йона и съответно
увеличаване на устата на Кита — 10 ш. 6 п.
— Слагане на нови листа на Адам и Ева — 15 ш.