— Продължавай, отче! — извика Крим, който му помагаше по време на службите.
— Разбира се.
Ателстан потърка очи. Чувстваше се уморен след мъчителния вчерашен ден.
— Разбира се, Бог е навсякъде, Той вижда всичко и чува всичко.
— И в ръката ми ли? — попита Крим.
— Разбира се.
Крим приближи длани.
— В такъв случай Го хванах.
— Не, не — обясни Ателстан с усмивка. — Не става така, Крим.
— Но нали каза, че Той е навсякъде?
— Крим — Ателстан приклекна и примигна, когато коляното му изпука. — Бог е във въздуха, който дишаме. Той е в нас, част от нас, но същевременно е вън от нас. Като въздуха, който вдишваш и който е в ръката ти.
Звънарят Мъгуорт влетя в църквата и Ателстан примигна, когато подобният на таласъм човечец изчезна в малкото ограждение и заби камбаната като демон. Стана и отупа робата си.
— Сега можете да си поиграете. Крим, не пий от съда със светена вода. Джон и Джеймс — той погледна с шеговита строгост двамата сина на калайджията Таб, които си приличаха като две капки вода с мърлявите си лица и мазните, щръкнали коси, — кръщелният купел не е замък. Можете да играете на стълбите, но не и в църквата. Петронела и Томас, останете за малко.
Останалите деца прикриха с ръце усмивките си и хорово заохкаха и заахкаха, докато Ателстан ги съпровождаше вън от църквата. Всички в енорията знаеха за двете влюбени гълъбчета, освен родителите им.
— Отче?
— Да, какво има? — Ателстан погледна мършавото бяло личице, което надничаше изпод черната островърха качулка.
— Какво има, Роланд?
Момченцето прошепна нещо и Ателстан трябваше да приклекне, за да чуе как синът на ловеца на плъхове Ранулф му обяснява, че баща му иска спешно да го види.
— Да, да — отвърна монахът и се изправи. — Кажи на баща си, че ще се видя с него утре.
Той прехапа устни, за да прикрие усмивката си, защото момчето бе наследило от баща си черти, които го уподобяваха на гризачите, които той ловеше. Роналд изскочи при останалите, а Ателстан се върна при двамата млади влюбени, седнали пред олтарната преграда.
— Отче — Томас се изправи, — скоро трябва да говориш с родителите ни.
— Защо? — Ателстан погледна тревожно момичето. — Случило ли се е нещо?
Тя се усмихна и поклати отрицателно глава, после каза умолително:
— Отче, дойдохме и ти казахме тайната си. Ти провери и се оказа, че между нас няма кръвна връзка, освен че пра-пра-чичото на Томас е бил женен за роднина на баба ми — момичето отмяташе аргументите си на пръсти. — Съгласихме се да ни наставляваш. Томас има хубава работа на кея Даугейт, а аз бродирам много добре. Отче, аз избродирах покривките за олтара. Защо не може да обявиш от олтара, че ще се женим, както е прието?
Ателстан вдигна ръка.
— Добре. Ще се видя с родителите ви тази неделя след сутрешната литургия. Може би ще дойдат на чаша вино в дома ми, за да отпразнуваме добрите новини.
Той задържа фалшивата усмивка на лицето си, докато влюбените подскочиха от радост и почти тичешком минаха през нефа, хванати за ръка.
— О, Боже! — въздъхна той. — Остават само пет дни до неделя и началото на гражданска война.
— В такъв случай по-добре да съм наблизо!
Свещеникът се усмихна.
— Бенедикта — каза той, без да се обръща, — откога си тук?
— Достатъчно, за да чуя как си говориш сам, отче.
Ателстан се обърна и тръгна през църквата към вдовицата, която се подпираше с ръка на една колона. Изглеждаше елегантна и красива както винаги. Гладкото й смугло лице, обградено от кремава пребрадка; очите, които можеха да бъдат насмешливи, натъжени, великодушни или сантиментални; и тези устни… Ателстан скри ръце в ръкавите на расото си и се ощипа, припомняйки си думите от Светото писание: „…всеки, който поглежда на жена с пожелание…“ Той отпусна ръце.
— Бенедикта, какво те води тук?
Тя се усмихна дяволито.
— Как върви печенето на сладкиши за есенния празник?
— Това — разгорещено отвърна Ателстан — ми е последна грижа.
Той описа посещението си в Гилдхол, прекъсвайки само когато Бенедикта се разсмя на описанието му на Кранстън и двата вълкодава. Но когато й разказа за убийствата, лицето й помръкна.
— Трябва да внимаваш, отче — прошепна тя. — Слуховете се носят из Съдърк като пожар в сухо стърнище. Говори се за голям бунт, за нападения над бирници, а копачът Пайк пак крои нещо.