— Кой беше Стърми? — промърмори си Рибарят на хора. Повдигна една завивка. — Не, този е самоубиецът. Спря с пръст на устните и посочи към друга покрита купчина. — А това е пияницата. Значи този — триумфално каза той, дърпайки завивката — трябва да е Стърми.
Удавникът лежеше с мъртвешки бледо лице, с подгизнали коса и дрехи. В средата на гърдите му имаше тъмночервено петно. До трупа лежеше дълга кама. Ателстан внимателно я взе.
— Същият тип като онази, с която беше убит Маунтджой — каза той тихо.
Погледна отново трупа. Кранстън се обърна и усърдно засмука от меха.
— Как разбра, че е Стърми? — попита Ателстан.
— В кесията му имаше списък с необходими материали и името му беше написано там — отвърна Рибарят на хора. — А коронерът вече беше наредил на мен и другите от гилдията ми да търсим този човек — лицето му се удължи още повече.
— Останалото знаете. Видяхте ли достатъчно?
— Да, по дяволите! — отсече Кранстън. — Покрий му лицето!
— Когато платиш трите пенса сър Джон, ще предам трупа.
Кранстън отпи нова глътка от чудодейния мях.
— Добре, добре! — раздразнено възкликна той. — За Бога, Ателстан, да се махаме от тук!
ГЛАВА 7
Кранстън и Ателстан се върнаха да вземат конете си от кръчмата.
— Чаша кларет, братко?
— Не, сър Джон. „Доста е на всеки ден злобата му“. Кажи ми, спомни ли си откъде ти е познато името на Стърми?
Кранстън поклати глава отрицателно.
— Но знам едно: братко, Стърми е бил убит, защото е знаел нещо. Можел е да разреши загадката как е ограбено ковчежето — Кранстън се загледа в двама прокажени, облечени изцяло в черно, които се промъкваха по улицата, уплашени да не ги разпознаят. — Стърми е бил подмамен в Билингсгейт — продължи той. — Но защо? Какво е принудило един почтен ключар да се замеси в измяна и кражба?
— Има само един отговор, сър Джон. Съмнявам се, че е бил подкупен, тъй че вероятно става дума за изнудване. Ако претърсиш изумителната си памет, сигурен съм, че ще откриеш нещо доста съмнително във връзка с мастър Стърми.
Кранстън кимна и те поведоха конете нагоре по улицата, където вниманието им беше привлечено от огромна тълпа, струпана около зловеща фигура, облечена в кози кожи. Мъжът имаше дълга сива коса, която падаше върху раменете му; долната част от лицето му беше скрита от гъста, рошава брада; странните му, изпълнени с лудост очи оглеждаха тълпата, очарована от този съвременен пророк и големия, горящ кръст, който той държеше. Намазан с катран и смола, той гореше буйно, а пламъците и черният дим придаваха още по-голяма тежест на предупрежденията на лудия пророк.
— Този град е прокълнат като Содом и Гомор, като Тир и Сидон и ще понесе Божия гняв! — Мъжът протегна мършавата си ръка към Чийпсайд. — Нося горящия кръст в този град като предупреждение за пожарите, които предстоят! Затова покайте се, богаташи, които лежите, облечени в коприна на златните си ложета, пиете вино и се тъпчете с най-крехки меса!
Кранстън и Ателстан гледаха как мъжът продължи да проповядва, дори когато войници от градската стража и от охраната на Джон Гонт се появиха от уличките, водещи към Тауър. Те си пробиваха път през тълпата, удряйки хората с тъпата страна на мечовете си, за да се опитат да заловят лудия пророк. Враждебно настроена, тълпата се съпротивляваше, на места се стигна до сбивания и когато Ателстан погледна отново, пророкът и пламтящият му кръст бяха изчезнали.
— Ела, сър Джон. Трябва да ти призная нещо.
Той поведе коронера далеч от безредиците.
— Какво има, братко?
— Водачът на Голямата общност Ira Dei ми прати предупреждение.
Ателстан подробно описа странното си преживяване сутринта, както и прокламацията, закачена на вратата на църквата му.
Без да отрони и дума, Кранстън го изслуша, толкова угрижен, че дори забрави чудодейния си мях.
— Защо се опитаха да ми повлияят? — попита Ателстан.
Кранстън изду устни.
— Страх и ласкателство, братко. Страх, защото знае, че си мой писар и секретар.
— И какво още, сър Джон?
Кранстън се усмихна накриво.
— Ти си доста скромен за свещеник, Ателстан. Не си ли наясно, че бедните и потиснатите в Съдърк те уважават, дори благоговеят пред теб?
Ателстан се изчерви и отмести поглед.
— Това е нелепо — прошепна той.
— О, не, не е! — отсече Кранстън и продължи напред. — Забрави Ira Dei, братко. Когато започне въстанието, свещеници като теб, Джон Бол и Джак Строу ще водят хората.