Клифорд им предложи още вино, но Ателстан настоя, че трябва да побързат.
— Сър Джон — обясни той — иска да посети работилницата на Стърми, да свали печатите на регента и да я претърси.
Лорд Адам се съгласи и те излязоха на оживения пазар, докато той разпалено им обясняваше колко много Гонт иска да възстанови съюза си с предводителите на гилдии.
— Говорете тихо и стискайте здраво кесиите си — прекъсна го Кранстън и се усмихна на Ателстан. — Струва ми се, че целият Съдърк се е събрал тук.
Монахът се огледа. Около сергиите беше пълно с купувачи, а крясъците на чираците бяха оглушителни.„Лук от Сейнт Томас!“, „Пресен хляб!“, „Топъл пай!“, „Игли и карфици за съпругата!“ Цял Лондон, от облечените в коприна благородници до дрипавите бедняци, се трупаше около сергиите, а Ателстан забеляза и ловките крадци, които пребъркваха джобове и режеха кесии. Толкова пъти беше минавал през града с Кранстън, че беше усвоил умението му да разгадава как работят тези мошеници с ловки пръсти, как непрекъснато се движат из пазара и търсят жертва. Сега тези дребни престъпници бяха заети и сякаш не забелязваха наказанията, които се изпълняваха дори в същия момент: пазарните пристави оковаваха мъже и жени и им окачаха на врата нескопосани табели, описващи дълъг списък с престъпления — било то, че са рязали копчета от скъпи дрехи или са събирали кости и парцали, тъй като нямаха право да вземат нищо, паднало от сергия.
Под пазарния портик стоеше продавач на индулгенции с мръсни свитъци в ръка и предлагаше опрощение на греховете в замяна на дарения за папската хазна. Вехтошари продаваха очукани лъжици, ръждясали чаши и други дребни предмети. Проститутките кокетничеха, наблюдавайки под око градските стражи; водоносци предлагаха прясна вода и отпъждаха кучетата, които лочеха от ведрата им, и парцаливите деца, които молеха за безплатна вода. Каруцата за екзекуции си проби път, предвождана от монах с тъмна качулка, който мърмореше молитви за осъдените. Тримата осъдени престъпници седяха върху евтините си ковчези и крещяха прощални думи на малцината си дрипави приятели и познати. Те щяха да ги придружат до бесилката и да ги дърпат за краката, за да им осигурят бърза смърт. От време на време някой от градските богаташи поздравяваше Кранстън, а онези, които бяха усещали шишкавата ръка на коронера върху раменете си, го гледаха мрачно или го обсипваха с обиди.
Най-после завиха по Лорънс Лейн. Вратата към работилницата на Стърми още беше запечатана, но бледата прислужница и приказливият чирак ги пуснаха да влязат.
— Синът му още не се е върнал — каза им момчето, — но щом се появи, ще мога да си намеря друг господар.
Кранстън го погали по главата и пусна пени в ръката му. Клифорд извади камата си, разряза печата на регента и с ключовете, иззети от градския съвет, отвори работилницата. Вътре, подпомогнати умело от младия чирак, те започнаха да оглеждат изоставените ключове. Ателстан прегледа сметките на покойния ключар, но след един час не бяха намерили нищо интересно.
Клифорд, намръщен заради болката в рамото, тропна ядосано с крак.
— Стърми трябва да е направил втора връзка ключове. Но как и къде си остава загадка, сър Джон.
Кранстън наблюдаваше детското лице на чирака. Смътен спомен се пробуди в ума му.
— От кога работиш за мастър Стърми? — попита той.
— От три години, сър, откакто майка ми подписа договор с него. Оставаха ми още три.
Кранстън кимна разбиращо.
— И господарят ти винаги ли работеше тук?
— Да, тук или в градината.
— И не е имал посетители? — усмихна се Кранстън. — Като този млад благородник тук.
Момчето изгледа Клифорд и поклати глава.
— Не, не, винаги идваха кметът и шерифът.
Ателстан излезе от работилницата и мина по коридора. Усмихна се на младата прислужница в кухнята и излезе през задната врата в градината. Тя беше добре поддържана, с малка розова леха, зелена морава, цветя и билки. Ириси, кринове и метличина растяха около малко езерце. Въздухът ухаеше сладко на лайка, копър, лавандула, дори исоп и риган. Ателстан забеляза малка тухлена постройка в края на градината и отиде по пътеката до нея. Беше заключена с катинар, затова той се върна в къщата и поиска ключа от момчето. Чиракът поклати глава.
— Мастър Стърми го държеше отделно — каза то. — Не ни беше позволено да влизаме там.
Вече обзети от любопитство, Кранстън и Клифорд последваха Ателстан в градината. Коронерът взе чук и длето и скоро се справи с ключалката. Вътре беше влажно и задушно. Кранстън отвори капаците и се огледа. Имаше пейка и няколко сандъка. Той се усмихна и посочи малката пещ до огнището.