— Тук е направил ключовете — заяви коронерът и с помощта на чука и длетото бързо отвори сандъците. Вътре имаше всички материали, нужни за един ключар — парчета олово и желязо, калъпи и парчета от ключове. Кранстън прерови съдържанието им и извади един калъп, който умишлено беше счупен. Подаде го на Клифорд.
— Сигурен съм, че ако занесеш това на регента, ще откриете, че Стърми го е използвал, за да направи втора връзка ключове, както съм сигурен, че котките пият мляко.
— За кого? — попита Клифорд.
— Това е загадката.
Малка книга на дъното на сандъка привлече вниманието на Кранстън. Той я извади, когато Клифорд излезе в градината, за да разгледа по-обстойно парчетата от калъпа. Коронерът прелисти страниците. Отначало помисли, че става дума часослов, но после погледна изкусните илюстрации и я пъхна в ръкава си. Вече знаеше мрачната тайна на мастър Стърми.
Клифорд беше развълнуван от откритието на Кранстън и побърза да си тръгне, оставяйки коронера и Ателстан да благодарят на чирака и прислужницата. Когато излязоха от къщата, сър Джон показа книгата на Ателстан. Той прелисти страниците от фин пергамент и подсвирна тихичко, докато разглеждаше рисунките, сътворени от добър художник. Момчета и младежи, голи както майка ги е родила, в различни пози. Някои се биеха с мечове; една група се излягаше на канапета със златиста тапицерия; двама хвърляха копие. Други рисунки бяха по-дръзки — млади мъже, които се миеха взаимно или си разменяха прегръдки и целувки.
— Мастър Стърми е имал своите тайни — прошепна Ателстан. — Заради такава книга човек може да отиде на кладата.
Кранстън се почеса по носа.
— Знаех си.
Тръгнаха обратно. Монахът трябваше да подтичва, за да не изостава от коронера, който се движеше учудващо бързо. Но просякът Лейф ги спря на няколко ярда от къщата на коронера.
— Внимавай, сър Джон! — драматично прошепна той. — Внимавай!
— Какви ги дрънкаш, глупав просяко?
— Лейди Мод се върна.
Челюстта на Кранстън увисна.
— Дошла си е по-рано — прошепна той. — Боже мой, ще види проклетите кучета!
— В особено настроение е — заяви тържествено Лейф, полагайки напразни усилия да скрие злорадството си.
— Лейди Мод е винаги в особено настроение — изръмжа Кранстън и погледна с копнеж към „Светият Агнец“ отсреща.
— О, не, сър Джон! — предупреди го Лейф, който вече не криеше задоволството си. — Лейди Мод настоя да остана на пост пред кръчмата и да ти кажа веднага да се прибереш.
ГЛАВА 11
На Ателстан му дожаля, защото живецът сякаш се изпари от стария Кранстън. Той стоеше и се чешеше по главата като момченце, хванато да краде ябълки.
— Хайде, сър Джон — прошепна монахът. — Ще дойда с теб. Лейди Мод едва ли ще вдигне ръка срещу Светата Майка Църква…
— Лейди Мод ще се опълчи и срещу Господ, ако смята, че е за справедлива кауза!
Кранстън примигна, пое си дъх, бутна Лейф встрани и влезе като осъден в къщата си. На вратата спря за последна голяма глътка, после сложи пръст на устните си, тихичко мина по коридора и надникна в кухнята.
— Не мърдай!
Лейди Мод стоеше до масата. Гог и Магог седяха като статуи пред нея. Господарката на дома се беше развихрила и разясняваше на кучетата какви са правилата в къщата. Ателстан, който надничаше над рамото на Кранстън, видя, че двата вълкодава се бояха от жената също толкова, колкото и господарят им. Зад кучетата Боскъм стоеше вцепенен като статуя и кимаше одобрително след всяка дума, която лейди Мод изричаше. Кранстън се изкашля и влезе в кухнята. Жена му се обърна. Беше висока само пет фута.
Ателстан никога досега не беше срещал жена, която да успява да изглежда два пъти по-висока от ръста си.
Кранстън предпазливо влезе, стиснал бобровата си шапка в ръка.
— Скъпа съпруго — заекна той, — много се радвам да те видя. Къде са „куклите“?
— Горе са с дойката си и спят дълбоко. Не, сър Джон — каза лейди Мод, когато Кранстън се обърна, — остави ги на мира. Реших да се върна — тя пристъпи към него, — защото ми липсваше, сър Джон — на лицето й се появи усмивка. — Имам добри новини! Брат ми Ралф с жена си и децата ще ни дойдат на гости след Архангеловден.
Кранстън не смееше да свали фалшивата усмивка от лицето си.
— По дяволите! — прошепна той.
Лейди Мод се приближи до него, вдигна се на пръсти и го целуна по двете бузи, преди да поздрави Ателстан. Монахът зърна веселите искрици в очите й.
— Добре ли се държа сър Джон, братко?