— Скрил съм реликвите — викаше продавачът — на тайно място, купил съм ги специално и на висока цена от архиепископа на Кьолн. Главата на свети Йоан Кръстител, чудодейно свежа като в деня, когато е загинал великият светец. Казвам ви, набожни граждани на Лондон, косата му е червена и мека, кожата — гладка като на дете.
Кранстън се ухили и поклати глава.
— Защо, проклети свещеници — промърмори той, — не сложите край на тази глупава търговия?
— Чудя се откъде е взел главата на свети Йоан Кръстител? — промърмори Бенедикта.
Кранстън зяпна.
— Какво каза? — прошепна той. — Откъде е взел главата на свети Йоан Кръстител? И откъде знае, че пророкът има червена коса?
Кранстън награби изненаданата жена и я целуна по двете бузи.
— Елате — прошепна той — в „Светият Агнец“.
Коронерът си проби път през тълпата. Ателстан разбра колко развълнуван е сър Джон от начина, по който ревеше на хората да му дадат път. Когато влязоха в кръчмата, той бръкна в голямата си кесия и извади сребърна монета.
— Бенедикта, дай това на продавача на реликви. Кажи му, че имаш още пет такива и че искаш да купиш главата на свети Йоан Кръстител.
— За Бога, сър Джон! — прекъсна го Ателстан. — Знаеш, че човекът е мошеник. Няма да има глава, а само някакъв тъп номер. Кой знае, може даже да ограби Бенедикта.
— Млъкни, Ателстан!
— Но, сър, Джон — каза монахът умолително, — ти знаеш! Аз знам!
— Какво? — отсече Кранстън.
— Той не може да има главата на Кръстителя… — Ателстан замълча, после изведнъж се ухили на Кранстън. — Аха! Ще цитирам добрия свети Павел, сър Джон, виждам „смътно като през огледало“.
Кранстън плесна с ръце като дете и Бенедикта, след като двамата мъже я засипаха с успокоителни думи, пресече улицата, стиснала здраво сребърната монета на Кранстън. Ателстан и сър Джон я наблюдаваха. Тя прошепна нещо на продавача на реликви и мъжът скочи долу бързо, като Гладна чайка. Поведе я по една уличка, а двамата мъже ги последваха бързо. Кранстън беше развълнуван, Ателстан се боеше за безопасността на Бенедикта, но мъжът изглеждаше безобиден. Най-накрая той зави по една улица, която водеше към Олд Джуъри. Там спря пред вратата на някаква къща, каза нещо на Бенедикта, тя кимна и двамата влязоха. Кранстън и Ателстан забързаха след тях.
— Дай на негодника малко време — прошепна Кранстън.
Ателстан кимна. Кранстън тихичко броеше и когато стигна трийсет, ритна с всичка сила паянтовата врата, която увисна на ръждясалите си панти. Къщата беше мръсна и миризлива и докато бързаха по коридора, на Ателстан му се догади от ужасната воня. Чуха гласове и възклицанията на Бенедикта. Откриха я в малка стая в задната част на къщата с продавача на реликви и младия му помощник. Бенедикта беше пребледняла, а двамата измамници станаха бели като платно от страх, чули виковете на Кранстън. На масата пред тях стоеше отрязаната глава на червенокос мъж с полузатворени очи и разтворени червени устни. Ако двамата злосторници можеха да избягат, щяха да го направят, но сега само се свиха в един ъгъл, когато коронерът грабна отсечената глава и я вдигна. Бенедикта беше видяла достатъчно, сложи ръка на устата си и бързо изтича на улицата.
— Е, юнаци! — ухили се Кранстън. — И двамата сте арестувани.
— За какво? — извика продавачът на реликви.
— За кражба на притежания на Короната, момко, фалшификация, практикуване на измама и богохулство. Това не е главата на Йоан Кръстител, а на Жак Ларю, френския пират, заловен на Темза и законно екзекутиран! — Кранстън огледа стаята. — Боже, тук мирише по-лошо, отколкото в кланицата в Нюгейт!
Той излезе от стаята, бутайки Ателстан пред себе си, взе ключа и заключи двамата смълчани измамници.
— Няма прозорци и други врати, Ателстан. Могат да останат там, докато предам ключа на градската стража. Сега да видим какво има в тази къща на съкровищата.
Ателстан го последва из къщата, но след малко се отказа с отвращение да гледа всевъзможните гнусотии, които откриха и излезе при Бенедикта на улицата.
— Да му се не види! — прошепна той, цитирайки Кранстън.
— Трябва да изгорят тази къща!
Кранстън излезе отвътре, доволен от себе си. Затвори вратата на къщата и я заключи.
— Бенедикта — ухили се той, — ти си ангел. Откъде би могъл продавач на реликви да вземе глава за продан, освен от мястото на екзекуции? — коронерът потърка ръце. — Още една малка победа за стария Джак, нали?