— В такъв случай — каза Ателстан и очерта кръстния знак над трупа, — нека тя почива в мир, след като Божията и кралската справедливост ще бъдат въздадени.
Заедно с Кранстън той отново затвори ковчега. Работниците го положиха в гроба и след като благодариха на сънения отец Одо и на мастър Дьо Троа, Кранстън и Ателстан бавно тръгнаха обратно по Роупъри към Бридж Стрийт. Майсторите на въжета, продавачите на зебло, кълчища и ленени влакна[10] бяха прибрали сергиите си. Уличен музикант свиреше на гайда, докато пияна проститутка се кълчеше в безумен танц. Просяците, наистина сакати и професионални мошеници, изпълзяваха от скривалищата си с протегнати за милостиня ръце, една дребна старица със стара платнена торба в ръце ровеше в купчината боклуци.
Кръчмите бяха пълни, защото търговците празнуваха края на седмицата, но след зловещото гробище и злото, което беше видял, Ателстан се почувства уморен и потиснат. От един прозорец над него изплака бебе и млад женски глас запя приспивна песен, която прозвуча нежно и ясно в топлия вечерен въздух.
— Заобиколени сме от грях, сър Джон — мрачно отбеляза свещеникът. — Като в най-тъмната гора, където и да погледнем, виждаме очите на хищници.
Кранстън се оригна, протегна се и потупа монаха по рамото.
— Да, братко, а злите негодници виждат нашите очи. Развесели се, убийството е в кръвта на всички ни, братко. Ти сам го каза: Ингам, проклетата история в Гилдхол, а сега и Хобдън. Но животът не е само това. Чуй как майката пее на детето си и как приятелите се смеят в кръчмата. Трябва ти чаша кларет и добра жена — Кранстън се усмихна. — Или, в твоя случай, много лоша.
Ателстан също се усмихна, но после лицето му отново се помрачи.
— Какво ще правим с Хобдън? Нямаме доказателство, че те са убили Сара.
— За Бога, братко, не мислиш разумно. Аз мога да го докажа. Кучката Елинор призна в мое присъствие, че тя се е грижела за болната жена. Кой друг е имал достъп до нея? Знаеш ли какво мисля, добри ми послушнико? — Кранстън отпи нова глътка от меха. — Уолтър Хобдън е слабоволев мъж, който се е влюбил в скъпата Елинор. Измислили са го заедно. Уолтър е започнал да дава на бедната си жена по няколко грама арсеник. Тя се разболяла и довели скъпата Елинор да се грижи за нея. Така предполагаемата болест се развила по-бързо.
— Не е ли трябвало лекарят да забележи?
— Не. Оплаквала се е от спазми в стомаха и отпадналост. Но повечето лекари не могат да разделят на две магарета сено — Кранстън почеса червеното си оплешивяващо теме. — Голямата загадка, братко, е как е разбрало момичето? Не само, че майка му е била отровена, но и с каква отрова. Не каза ли, че майка й й го казала насън?
Ателстан кимна и потръпна от хладния вятър, който повя откъм реката.
— Вярваш ли в това? — настоя Кранстън.
— Сър Джон, всяка сутрин вземам парче хляб и по законите на вярата го превръщам в тялото Христово. Вярвам в това. Във Витлеем се родило дете, което е и човек, и Бог, и аз вярвам в това. Детето станало мъж, който бил разпънат, но възкръснал от мъртвите и аз вярвам в това — Ателстан погледна коронера. — Казват, че Духът Божи е вездесъщ и че Бог ще въздаде справедливост. Щом мога да вярвам във всичко това, мога да повярвам и на разказа на младата Елизабет. Човешкият ум е сложно нещо, сър Джон. Може би е имала подозрения и така семето е било посято.
Ателстан изду бузи.
— Бог знае какво е станало. Целият й живот се е съсредоточил във факта, че майка й е била отровена и тя е започнала да заговорничи със старата си дойка. Може би Ана разбира нещо от отвари. Както и да е, те са започнали играта си, за да принудят слабоволевия Уолтър да признае или поне да се разкае. Но какво ще правим сега, сър Джон?
— Ще ги оставя онези двамата да се задушават в собствения си сос няколко дни. Междувременно ще посетя момичето при миноритките.
— Благодаря, сър Джон, а после?
— Като казах, ще се прибера и ще поискам заповед за арестуването на Уолтър и Елинор Хобдън. Моите стражи ще я изпълнят и преди да остареят много, двамата ще бъдат изправени пред кралския съд в Уестминстър.
Ателстан отново му благодари, увери коронера, че ще проучи всички доказателства за убийствата в Гилдхол и двамата се разделиха. Кранстън тръгна към миноритките, а Ателстан пое към Лондонския мост.
„Ite missa est. “ Ателстан протегна ръка за благословия в края на неделната литургия. Усмихна се на енориашите, които бяха запаметили достатъчно латинските фрази, за да извикат в отговор „Dei Gratia"[11]. Ателстан слезе по стълбите от олтара, прекръсти се и последва Крим в ризницата, после отново излезе и застана на входа, за да поздрави енориашите си на излизане. Уоткин и копачът Пайк бяха последни, както ги беше помолил преди литургията. Той се сбогува с Ранулф, ловеца на плъхове, все така изпълнен със задоволство, задето беше помогнал на Кранстън, с Фламандката Пернел, Урсула и свинята й, с калайджията Таб и проститутката Сесили, която изглеждаше бляскаво в царевичножълтата си рокля.
11