— Иска ми се животните да можеха да говорят — тихо каза той. — Или да бях като великия свети Франциск Асизки и да имах дарбата да говоря с малките Божии създания. Какви загадки виждаш ти, Бонавентура? На какви злини ставаш свидетел, докато ловуваш по улиците и алеите?
Бонавентура продължи да лочи млякото, а опашката му трепереше от удоволствие. Ателстан стана, отпи от чашата си и се върна към работата си. Падна мрак, от гробището се понесоха викове на сови и раздразнението на монаха нарасна. Той се качи горе и взе ръкописа, който беше донесъл от къщата на Кранстън за разследването преди петнадесет години, в което беше замесен Стърми. Слезе и внимателно го прочете, използвайки линия, за да не пропусне ред.
— Боже, помогни ми! — прошепна той. — Дай ми само една скъсана нишка.
Ателстан продължи да чете и най-сетне намери отговора в един ъгъл на полето, където писарят беше добавил кратка бележка.
— Бог да ни е на помощ! — прошепна той. — Разбира се!
Монахът угаси свещта и бавно се качи горе, легна на леглото и се взря в тавана. В такава хубава есенна вечер, особено в неделя, в друг случай би отишъл на върха на камбанарията, за да гледа звездите и да говори с Бонавентура за теориите на Роджър Бейкън. Но трябваше да признае, че изучаването на човешкото сърце беше по-интересно и затова се зае да гради логично обяснение, което можеше да изкара убиеца на светло. Умът му пресяваше възможностите, докато клепачите му натежаха. Той потъна в неспокоен сън и сънува кошмар, в който се видя да стои под лунната светлина в градината на Гилдхол.
Седеше на мястото на Маунтджой и виждаше как убиецът пристъпва зад оградата от колове. Опита се да стане, но осъзна, че е вързан и не може да помръдне. Знаеше, че убиецът ще нанесе удара си. После Ателстан се обръщаше, усетил, че зад него има някого и виждаше посивелите лица и кръвясалите очи на редица от мъртъвци: Маунтджой, Фицрой, Сара Хобдън, докато на кол в центъра на градината бе набучена отрязаната глава на Жак Ларю, френския пират. Труповете се притискаха в него със зейнали уста. Ателстан искаше да ги отблъсне, но се боеше да отмести поглед от убиеца, който се прокрадваше зад оградата.
Най-накрая се събуди потен и стенещ. Седна в леглото, дишайки дълбоко, за да успокои препускащото си сърце. Погледна през прозореца. Небето вече беше изпъстрено с червеникава светлина, затова се изми, преоблече и слезе в кухнята, за да хапне нещо. Накрая ужасите на нощта избледняха, когато седна пред огъня, полюшвайки се напред-назад на стола с Бонавентура, сгушен в скута му. После се върна към писането. Отначало бавно, после по-смело и бързо той написа това, което наричаше свой обвинителен акт срещу убиеца.
Навън птичките се разбуждаха, политаха и запяваха; слънцето се издигна и напече. Ателстан остави перото и отиде в църквата, за да отслужи литургията. Никой не дойде. Сънливият Крим нахлу през вратата, точно когато свършваше, крещейки извинения. Момчето обясни, че семейството му и семейството на копача Пайк прекарали предишната вечер, празнувайки предстоящия годеж. Ателстан го увери, че всичко е наред, взе пени от кесията си и го изведе пред църквата.
— Познаваш ли коронера, Крим?
— Старият Трошач на коне?
— Не така, Крим!
— Да, отче, познавам коронера и знам къде живее.
— Добре, иди при него и му предай съобщение. Да дойде в „Светият Агнец“ — Ателстан замълча. — В часа, когато отварят пазара. Кажи му и да помоли милорд Гонт и другите благородници да се срещнат с нас в Гилдхол на обяд — той пъхна пенито в мърлявата ръка на момчето и го накара да повтори съобщението три пъти. Крим го направи прилежно, затворил очи, за да се съсредоточи, а после затича като заек по улицата.
Ателстан се върна в църквата и клекна до една от колоните. Щеше да се радва, когато приключи с този случай. Имаше доказателства, но недостатъчно: доказателствата щяха да дойдат, когато всички се съберяха в Гилдхол, но трябваше да признае, че още не беше разбрал кой е Ira Dei.
Ателстан огледа църквата. Трябваше да се заеме с енорийските дела. Хъдъл не беше завършил стенописа над кръщелния купел, а Сесили дни наред не беше чистила църквата. Ателстан затвори очи. Само да можеше да убеди някого да купи цветни стъкла за един от прозорците. Да изпишат на тях някоя хубава картина като онези, които беше виждал в богатите лондонски църкви. Случка от живота на Христос или на свети Ерконуолд, изрисувана с големи подробности, за да може да я дава за пример, когато изнася проповед.
Умът му блуждаеше. Надяваше се, че Елизабет Хобдън ще бъде в безопасност при миноритките. Дали Кранстън беше издал заповед за арестуването на баща й и мащехата й? Ателстан въздъхна и се изправи. Върна се в дома на свещеника, разтреби масата, прибра писмените си принадлежности в кожената торба и отиде да оседлае съпротивляващия се Филомел.