— Сър Джон, докато не приключим с този въпрос, сме твои затворници — той погледна през рамо и подвикна на командира на стражата, който стоеше до стената зад него.
— Затворете вратите! Никой да не излиза или влиза, докато аз не разреша — после регентът погледна Кранстън. — Какво друго искаш, сър Джон?
Ателстан се обади вместо него.
— Искам залата за пиршества да бъде подредена като в нощта, когато умря Фицрой.
Гонт кимна.
— Нещо друго?
— Искам възглавници на мястото, където е седял сър Джерард Маунтджой. Градината трябва да бъде опразнена.
Гонт се усмихна.
— И още?
— Докато със сър Джон не приключим, ваша светлост, бих бил благодарен, ако всички останете тук.
Избухна вълна от протести, но Гонт удари по масата с юмрук и лицето му почервеня.
— Преди няколко дни — изрева той — дойдох тук, за да подпечатам договор за приятелство е първенците на града. Смъртта на Фицрой, Маунтджой и Стърми сложи край на това. Всички ще изчакате, докато приключим — той посочи с пръст Кранстън. — И Бог да ти е на помощ, ако ми губите времето!
Повикаха прислужници и Гонт им нареди какво да правят. Ателстан изведе Кранстън и треперещия оръжейник от залата, по стълбите надолу, към малкия проход, който свързваше сградата с кухните. Монахът се опита да овладее вълнението си, когато надникна през процепите на оградата и видя прислужници да слагат възглавниците, както беше наредил. От мястото си виждаше, че ги трупат там, където беше убит сър Джерард. Изчака хората да се приберат в сградата, после се усмихна на оръжейника.
— Е, Саймън, сега имаш възможност да докажеш, че теорията ни е вярна.
Оръжейникът остави чувала на земята и извади арбалет. Жлебът, където щеше да сложи стрелата, беше специално разширен. После взе дълга кама като онази, открита в гърдите на Маунтджой. Внимателно я зареди в арбалета и бавно опъна стегнатата корда.
— Много добре — прошепна Ателстан. — Сега, Саймън, опитай се да изстреляш камата във възглавницата със зелени ресни, която е по средата на купа.
Ругаейки под нос, Саймън вдигна арбалета и изстреля камата. Тя излетя като камък от прашка, но той не се беше прицелил добре и улучи дървената ограда, пропускайки за малко възглавниците. Пъшкайки, Кранстън отиде да донесе камата и каза на Саймън да се стегне, ако не иска всички да прекарат следващата седмица в Нюгейт. Оръжейникът отново подпря арбалета на земята и опъна кордата. Дългата кама беше поставена в жлеба. Той се прицели внимателно и този път тя се заби дълбоко във възглавницата и я забоде здраво за дървената ограда зад нея. Кранстън извика от удоволствие и плесна с ръце като дете.
— Получи се! — възкликна той. — Получи се!
Забърза обратно към Гилдхол и след няколко минути се появи с Гонт и останалите. Ателстан и оръжейникът, който беше прибрал арбалета в чувала, стояха до портичката и гледаха възглавницата.
— Каква е тази глупост? — извика Гудман.
— Доведе ни да видим кама, забита във възглавница, така ли, Кранстън?
Все пак Гонт отвори портичката и влезе, хвана камата и внимателно я извади сред малък облак прах и гъша перушина.
— Не си я забил с ръка, нали, Кранстън?
— Не, ваша светлост — отвърна коронерът. — Камата беше изстреляна с арбалет през процепите на оградата.
— Възможно ли е? — попита Дени.
— Да, възможно е! — Съдбъри се усмихна мило на кмета. — Не си ли съгласен, сър Кристофър? Ти си член на гилдията на стрелците.
Кметът изглеждаше блед и потресен от думите на Кранстън.
— Е? — стрелна го с поглед Гонт.
— Ваша светлост, лесно е да се направи — измърмори Гудман и махна с ръка. — Камата е като онази, която е убила шерифа, с тясна дръжка и без предпазител, може да бъде изстреляна с арбалет, ако жлебът се разшири и издълбае. Все пак това е просто по-голям лък, а камата се превръща в стрела.
— Виждате ли… — намеси се оръжейникът Саймън, но внезапно закри ръката си с уста, осъзнал къде се намира.
— Направи го, Саймън! — меко го подкани Кранстън. — Изстреляй пак камата.
Дребният човек бързо се отдалечи. Видяха го да опъва тетивата зад оградата и камата отново се заби във възглавниците.
— Видяхте ли? — разпери ръце Кранстън. — Представете си как сър Джерард Маунтджой се пече на следобедното слънце и се наслаждава на виното и компанията на кучетата си в личната си градина — той погледна Дени. — Видели сте го там. В Гилдхол цари спокойствие, всички дремят или си почиват в следобедната жега, но нашият убиец се промъква до прохода. Под наметката си носи арбалет или друг вид лък, пригоден за целта. Процепът в оградата е достатъчно широк. Прицелва се, сър Джерард е убит на място в сърцето, а убиецът не е имал нужда да влиза в градината или да минава покрай кучетата. После се измъква.