— Подозирам — продължи Кранстън, — че убиецът се е упражнявал преди това и убийството е станало за секунди. Кучетата изобщо не са разбрали какво става, а сър Джерард е умрял почти мигновено.
Той кимна, когато Ателстан го дръпна за ръкава и му прошепна нещо.
— А Фицрой? — попита Гонт.
Кранстън изчака, докато Ателстан влезе в Гилдхол.
— Убийството на Фицрой е било много по-хитро. Трябва да се върнем в залата, където умря той. Убиецът на Маунтджой е използвал същия метод, за да убие Стърми. Горкият ключар, по причини, които ще обясня по-късно, бил примамен на кея в Билингсгейт. Чакал някого. Разхождал се неспокойно нагоре-надолу, чудейки се кога ще се появи изнудвачът. Но убиецът бил вече там, скрит зад сергиите или някой от складовете. Отново вдигнал арбалета и заредил камата. В един миг Стърми стоял на кея, в следващия камата се забила дълбоко в гърдите му и той паднал в реката. Това обяснява защо никой нищо не е видял, дори да е бил наблизо до убития.
Гонт погледна коронера и потупа с пръсти по широкия ловен колан около тънката си талия.
— Сър Джон, залата за пиршества е подготвена. Писарят ти брат Ателстан отиде там. Предполагам, че ни чака. Ти обясни как са били убити Маунтджой и Стърми.
Той се канеше да продължи, но улови предупредителния поглед на Кранстън, затова се обърна, бръкна в кесията си и хвърли златна монета на оръжейника, който се беше върнал в градината.
— Заслужи си я, приятелю. Остани тук, докато приключим. А когато си тръгнеш, дръж си езика зад зъбите или ще се погрижа да нямаш нито глава, нито език.
Саймън падна на колене, завладян от смесица от благодарност и страх, докато Кранстън поведе останалите към Гилдхол.
ГЛАВА 14
Ателстан ги чакаше в залата за пиршества. Икономът беше подредил масите както вечерта, когато бе убит Фицрой, пред всяко място имаше сребърен поднос. По молба на Ателстан Гонт, Хъси и останалите заеха местата си. Известно време се чуваше мърморене, но лекцията на Кранстън в градината ги беше направила плашливи и неспокойни. Ателстан, който седеше на мястото на Фицрой, се усмихна на Гудман, който седеше от лявата му страна, и на Дени, който беше отдясно. После изчака разговорите да стихнат, а Кранстън се обърна към лорд Клифорд, който стоеше до вратата.
— Милорд, ти можеш да седнеш на мястото на брат Ателстан — Коронерът отмести поглед. — Знам, че през нощта, когато Фицрой умря, ти отсъстваше.
Младият благородник, който си играеше нервно с дръжката на камата, се подчини. Ателстан огледа още веднъж помещението: двама от водачите на гилдии вече бяха паднали в малкия му капан. Гонт потропа по масата, настоявайки да продължат, и монахът се изправи.
— Ваша светлост, смъртта застигна Фицрой по средата на чудесно пиршество, нали?
— Проницателно наблюдение — саркастично отвърна Гонт.
— Не, ваша светлост, важно е. Кажете ми — продължи Ателстан, — бяхме ли завършили пиршеството?
Гонт се размърда на мястото си.
— Не, разбира се. Основното ястие беше поднесено и готвачите приготвиха десерта, когато смъртта на Фицрой сложи край на празника ни.
— Да — каза Ателстан. — Бях забравил това, докато онзи ден не изядох една слива.
— За Бога! — изръмжа Дени. — Не ни задавай гатанки, братко!
— Изядох една захаросана слива — повтори спокойно Ателстан. — После се притесних, защото захарта и меденият сироп полепнаха по венците и зъбите ми. Трябваше да почистя устата си. Затова измих ръцете си в купа с вода и изведнъж осъзнах, че последния път, когато съм имал толкова захар по пръстите, беше когато преглеждах Фицрой веднага след смъртта му. Запитах се защо мъртвият е имал толкова много захар в устата си, след като десертът още не беше поднесен — той огледа притихналата зала. Ваша светлост, почтени господа, припомнете си какво ядохме онази вечер. Някой от вас спомня ли си нещо, покрито с много захар и сироп?
— Фицрой може да е изял нещо, преди да дойде на пиршеството — отбранително каза Хъси.
— Не, не — отвърна Ателстан. — Вече установихме, че ако Фицрой беше погълнал отровата преди това, щеше да умре по-рано — Ателстан се усмихна, когато още един от слушателите му падна в капана.