— Кога искате да започна?
— Утре, ако с възможно — каза господин Бараках. — Добре е да използваме началото на новата година. — Обърна се назад и раздвижи пръсти, покрити с пръстени, викайки сина си. — Ела тук, Ахмед. Поздрави ли вече шейх Саад?
Ахмед направи две крачки напред и сведе глава, почти засрамен.
— Ас салаам алейкум9 — прошепна едва.
— Уа алейкум салема10 — отговори духовникът, наклонил глава. — Значи ти си този прочут Ахмед?
— Да, шейх.
— На колко си години?
— Седем.
— Добър мюсюлманин ли си?
Ахмед поклати глава с убеденост.
— Да.
— Постиш ли през месец Рамадан?
Момчето се смути и объркано погледна баща си, явно се колебаеше какво да отговори.
— Аз… семейството ми… — промълви Ахмед, — баща ми… баща ми не дава.
Шейх Саад се разсмя и домакинът се присъедини към него.
— И добре прави! — възкликна посетителят, усмихвайки се на засраменото момче. — Пророкът с безмерната си мъдрост е освободил децата от поста. — Оправи тюрбана, който се беше килнал от смеха. — А сега ми кажи по колко пъти на ден се молиш?
Момчето разтвори длан и показа опънати петте си пръста.
— Пет.
Молла Саад повдигна вежди скептично, сякаш не вярваше.
— Сигурен ли си? — попита. — Наистина ли ставаш рано сутрин за първата молитва?
— Да — отговори Ахмед твърдо.
— Не вярвам!
— Кълна се.
Духовникът погледна към домакина, търсейки потвърждение на казаното.
— Истина е — увери го господин Бараках. — Слънцето още не е изгряло, а той вече се моли. Много е набожен.
— И всеки ден ли се молиш така?
Бащата хвърли поглед към сина си.
— Е… не всеки ден. Понякога се успива, горкият.
— Както и да е. Струва ми се, че заслужава похвала — прецени шейх Саад впечатлен. — Браво, Ахмед! Наистина си добър мюсюлманин!
Момчето щеше да се пръсне от гордост.
— Изпълнявам дълга си — каза то скромно.
Духовникът махна към домакина.
— Баща ти смята, че би желал по-добре да опознаеш словото на Аллах. Така ли е?
Ахмед се поколеба и отново скришом стрелна с очи баща си, сякаш се опитваше да проникне в смисъла на въпроса.
— Нали си виждал вече шейх Саад в джамията? — намеси се господин Бараках. — Той е молла. Човек, който ни ръководи и познава издълбоко Свещената книга. Поканих го да те научи на Корана и молитвите и да ти помогне да задълбочиш знанията си по исляма. Той ни оказа височайшето си благоволение да приеме тази отговорност. От сега нататък шейхът е твоят учител. Разбра ли?
— Да, татко.
— Ще бъдеш добър ученик и ще станеш праведен мюсюлманин — отсече господин Бараках. — Ще живееш според учението на Пророка и законите на Аллах.
— Да, татко.
Домакинът се приведе над масата, взе димящия чайник и наля чай на госта, чиито очи бяха изпълнени с ласкаво добродушие.
— Утре е първият ден от месец Мухарам и ще празнуваме Хиджра — каза моллата. Направи пауза, за да отпие от чая. — Знаеш ли какво честваме?
— Бягството на Пророка в Медина, шейх Саад.
Духовникът остави чашата и се усмихна.
— Прекрасен ден да започнем с уроците.
Шейх саад положи книгата с подчертано ритуални жестове и започна да рецитира — очите му бяха благоговейно притворени, гласът му се лееше благозвучно и ритмично, ръцете му се разтваряха, сякаш искаше да прегърне небесата.
— Бисмиллах, Ирахман Ирахим!11 — започна да реди той. — В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!12
Направи пауза, давайки възможност на ученика си да каже следващите думи.
— Ал хамду Лилахи Раби Алямин арахмани Рахим Малики Яуми Дин! — продължи Ахмед. — Хвала на Аллах, Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден!
— Ияка набуду уаяка настаин! — подхвана наново духовникът. — Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем!
— Ихдина сиратал Мустаким Сиратал Лязина анеамта алейхем Гайрил Магдуби алейхем уаляд далин! — изрече момчето. — Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, над които тегне гняв, пито на заблудените!
12
Тук и навсякъде в книгата е цитиран българският превод на Свещения Коран, дело на проф. д-р Цветан Теофанов. — Б.р.