— Какво говорите? — По лицето на Томаш се изписа почуда. — Какъв е проблемът? Нямате преводач от немски?
— Проблемът е, че част от документа не е написана на немски.
— О, така ли?
— Да.
— Тогава?
— Вижте, това, което ще ви кажа, е абсолютно поверително.
— Да, вече го обсъдихме, не се безпокойте.
Ариана си пое дълбоко въздух.
— Почти целият документ е написан от ръката на Айнщайн. Но един малък абзац, по съображения, които не са ни напълно известни, е зашифрован. Нашите криптоаналитици се мъчиха над този шифрован откъс и стигнаха до заключението, че не могат да разбият шифъра, защото въпросната част от текста е написана на друг език, който не е нито немски, нито английски.
— Би могъл да е иврит.
Иранката поклати глава.
— Не, Айнщайн не е говорел добре иврит. Научил е основните неща, но не е владеел добре езика. Затова не се е подготвил и за бар мицва.
— В такъв случай, какъв би могъл да е този език?
— Имаме едно доста основателно предположение.
— Кой е езикът?
— Португалски.
Томаш зяпна от изненада.
— Португалски?
— Да.
— Но… нима Айнщайн е говорел португалски?
— Разбира се, че не — усмихна се Ариана. — Но разполагаме със сведения, че един от неговите сътрудници е говорел португалски. Вероятно той е написал и зашифровал малкия абзац.
— Но защо? С каква цел?
— Причините не са напълно ясни. Навярно е свързано с текста.
Томаш потри очи, сякаш се опитваше да печели време, за да преподреди мислите си и да намери нов смисъл в онова, което току-що му бяха казали.
— Чакайте малко — помоли той. — Има нещо, което не мога да разбера. Това публикуван или непубликуван текст е на Айнщайн?
— Разбира се, че е непубликуван.
— Писан ли е от Айнщайн?
— Да, почти целият е изписан лично от ръката на Айнщайн. Но по някаква причина, която засега не е напълно ясна, част от текста е написана на друг език и едва след това е зашифрована. — Ариана говореше бавно, сякаш търсеше най-добрия начин да бъде разбрана. — След като анализираха въпросния откъс и взеха предвид историята на ръкописа, нашите криптоаналитици стигнаха до заключението, че оригиналният език на абзаца най-вероятно е португалски.
Томаш поклати утвърдително глава, зареял поглед встрани от събеседницата си.
— Ето защо дойдохте да говорите с мен…
— Да. — Ариана разтвори ръце красноречиво. — Ако наистина шифрованият текст е бил написан първо на португалски, очевидно е, че имаме нужда от португалски криптоаналитик, нали?
Историкът отново взе копието на първата страница от ръкописа и внимателно го разгледа. Погледът му се плъзна по заглавието, изписано с главни букви — DIE GOTTESFORMEL, и спря върху стиховете, напечатани отдолу.
После погледна към Ариана.
— Какво е това?
— Поезия. — Иранката повдигна вежди. — Това е единственото нещо, написано на английски, освен странната препратка, написана преди закодирания текст. Всичко останало е на немски. Вие не знаете немски, нали?
Томаш се засмя.
— Драга моя, знам португалски, испански, английски, френски, латински, гръцки и коптски. Вече доста съм напреднал с иврита и арамейския, но за съжаление още не знам немски. Имам някаква представа, но само толкова.
— Да — каза тя. — Разбрах го, докато ви проучвах.
— Много ли ме проучвахте?
— Да кажем, че се информирах за човека, когото трябваше да наема. Португалецът хвърли един последен поглед на ксерокопието и за сетен път се взря в заглавието.
— Die Gottesformel — прочете. — Какво е това?
— Това е името на ръкописа.
Томаш се разсмя.
— Благодаря — възкликна със сарказъм в очите. — Това и сам го разбрах. Но не знам този израз на немски. Какво означава?
— Die Gottesformel?
— Да.
Ариана взе чашата, отпи глътка каркаде и усети вкуса на листенцата от хибискус. Остави тъмния чай на масата и се вгледа в Томаш.
— Божията формула.
II
Полифоничната мелодия, която се разнесе от джоба на панталона му, извести Томаш, че някой го търси по мобилния телефон. Пъхна ръка в джоба и извади малкия сребрист апарат — на екрана беше изписано родители.
— Да, моля?
Познат женски глас отговори от другия край, сякаш само на метър разстояние.