— Да…
— Е, аз ви питам: какво установява Принципа на неопределеността? Учи ни, че не можем да предскажем точно поведението на една микрочастица, макар и да знаем, че това поведение е детерминирано. И аз ви питам: какво твърдят Теоремите за непълнота? Твърдят, че съществуват верни твърдения, които не могат да бъдат доказани в рамките на една математическа система. И аз ви питам: какво ни учи Теорията на хаоса? Учи ни, че сложността на реалността е от такава величина, че не е възможно да се предвиди бъдещата еволюция на Вселената, макар и да знаем, че тази еволюция е детерминирана. Реалното се крие зад илюзиите на мая. Принципът на неопределеността, Теоремите за непълнота и Теорията на хаоса са доказали, че реалното е недостижимо в същността си. Можем да се опитаме да се приближим до него, можем да се опитаме да го опишем, но никога няма да стигнем истински до него. Винаги ще има някаква мистерия в края на Вселената. В крайна сметка Вселената е неизразима в своята цялост заради съвършенството на замисъла си. — Разтвори ръце. — Но да се върнем на основния въпрос. Какво е непредсказуемата материя според Принципа на неопределеността, ако не Брахман? Коя е онази истина, която според Теоремите за непълнота не може да бъде доказана, ако не Дхармакая! Коя е онази безкрайно сложна и необхватна реалност, описана от Теорията на хаоса, ако не Дао? Какво е в крайна сметка Вселената, ако не една огромна и неизразима загадка?
Въпросите, зададени от Тензин със спокоен тон, отекнаха в ушите на двамата посетители. Томаш и Ариана се взряха в стария тибетец, който стоеше пред тях, вниквайки бавно в необикновените паралели между западната наука и източния мистицизъм.
— После идва и въпросът за дуализма — подхвана отново Тензин. — Както навярно си спомняте, източната мисъл установява динамизма на Вселената чрез динамизма на нещата. Брахман в индуизма означава растеж. Самсара при будистите има смисъл на непрекъснато движение. Дао в даоизма ни препраща към динамиката на противостоящите ин и ян. Всичко си противостои и противостоящите са едно и също, две крайности, свързани от невидими връзки. Ин и ян. Нали си спомняте?
— Да, разбира се.
— Припомнете си сега Теорията на относителността: енергия и маса са едно и също нещо в различни състояния. Припомнете си квантовата физика: материята е едновременно вълна и частица. Теорията на относителността твърди: пространство и време са свързани. Всичко е ин пян. Вселената се движи от динамизма на противоположни сили. Крайностите са проявления на едно и също единство. Ин и ян. Енергия и маса. Вълни и частици. Пространство и време. Ин и ян.
— Вселената се движи от диалектиката на противоположностите — каза Томаш.
— Вселената е една, но не е статична, а динамична — заяви Тензин. — Спомняте ли си, че ви говорих за създаването на Вселената под въздействието на танца на Шива, чрез който материята започнала да пулсира и да се вихри под ритъма на този танц, превръщайки живота в голям цикличен процес?
— Да.
— Тогава вижте ритъма на електроните около ядрата, вижте ритъма на трептенията на атомите, вижте ритъма на движението на молекулите, вижте ритъма на движението на планетите, вижте ритъма, с който пулсира Космосът. Във всичко има ритъм, във всичко има синхронни движения, във всичко има симетрия. Редът изплува от хаоса като танцьор, въртящ се на дансинг. Знаете ли къде можете да усетите ритъма на Космоса?
— Ритъма на Космоса?
— Всяка нощ по поречието на реките на Малайзия във въздуха се събират хиляди светулки и излъчват светлина синхронно, подчинявайки се на незнаен ритъм. Във всеки миг из нашите тела, във всеки наш орган, танцуват електрически потоци в ритъма на тихи симфонии, чийто такт се определя от хиляди невидими клетки. Всеки ден, когато мъжът прониква в жената и неговият животворящ флуид потича към яйцеклетката, сперматозоидите поклащат опашчици едновременно и в една и съща посока, изпълнявайки мистериозна хореография. Всеки месец, винаги, когато някои жени прекарват доста време заедно, менструалните им цикли се синхронизират по необясним начин. Какво е това, ако не загадъчният ритъм на космическата музика, под която танцува бог Шива?
— Но в живота е нормално да се наблюдава синхронност — аргументира се Томаш. — Има синхрон в дишането, в кръвообращението…
— Разбира се, че синхронът е естествен — съгласи се Тензин.