Выбрать главу

Томаш се размърда на мястото си.

— Допускам, че всичко това е така — каза той. — Но мислите ли, че незнайните мъдреци, които са описали танца на Шива, са знаели за съществуването на този… на този космически ритъм?

Тензин се усмихна.

— В отговор на въпроса как трябва да възприемаме света, Буда е казал: Звезда по здрач, мехурче в потока, светъл лъч през облак лете, блещукащ светилник, призрак и блян.

Посетителите изглеждаха разочаровани от отговора.

— Какво искате да кажете с това?

— Искам да кажа, че космическият ритъм е неуловим за онзи, който не е просветлен. Трябва да си Буда, за да видиш как нещата пулсират с този ритъм. Как биха могли авторите на свещените писания да знаят за съществуването на космическия ритъм, след като той не може да се долови от онзи, който не е подготвен да го чуе?

— Може да е случайност — аргументира се Томаш. — Измислили са историята за танца на Шива, която е само един красив мит, а по-късно е открито, че съществува ритъм на Вселената.

Бодхисатва остана мълчалив за момент, сякаш премисляше аргумента.

— Както вече говорихме, индусите наричат същинската реалност Брахман и вярват, че разнообразието от неща и събития, които виждаме и чувстваме около нас, не са друго, освен проявления на една и съща реалност? Освен това ви казах, че за нас истинската реалност е Дхармакая и че всичко е свързано от невидими нишки, така че различните неща не са нищо друго, освен проявления на една и съща реалност? Казах също, че за даоистите истинската реалност е Дао, същината на Вселената, единното, от което произлиза множественото?

— Да.

— Дали е съвпадение това, че западната наука твърди същото, което източните мъдреци са казали преди повече от две хилядолетия?

— Не разбирам — обади се Томаш.

Бодхисатва си пое дълбоко дъх.

— Както знаете, източната мисъл защитава тезата, че реалното е единно и различните неща са само проявления на една същност. Всичко е свързано.

— Да, вече го казахте.

— Теорията на хаоса го потвърди. Потрепването на крилете на една пеперуда може да повлияе на времето в друга точка на планетата.

— Истина е.

— Но единството на материята не се свежда само до простия ефект на доминото между нещата, при който всяко едно влияе на друго. Истината е, че всичко е органично свързано. Всеки обект е различно проявление на едно и също нещо.

— Това твърди източната мисъл — настоя Томаш.

— Твърди го и западната наука — аргументира се Тензин.

Историкът погледна недоверчиво.

— Западната наука?

— Да.

— Къде се казва, че всичко е органично свързано? Къде се казва, че всеки обект е различно проявление на едно и също нещо? За първи път чувам тези твърдения…

Бодхисатва се усмихна.

— Не сте ли чули за опита на Аспе?

По лицето на Томаш се изписа недоумение, но като погледна Ариана, разбра, че името й е познато.

— Какво е това? — попита той, обръщайки се едновременно към тибетеца и иранката.

— Виждам, че младата дама е запозната с опита — забеляза Тензин с проницателния си поглед.

— Да — потвърди тя. — Всеки физик знае за този опит.

Ариана беше видимо впечатлена. Мозъкът й на учен явно бе зает с оценка на вероятните следствия на казаното от стария будист и най-вече с неочакваните връзки между опита, за който беше споменал Тензин, и концепцията за Дхармакая, с която току-що се беше запознала.

— Някой ще ми обясни ли какво е това? — настоя Томаш.

Тензин отново поправи пурпурната наметка, която покриваше тялото му. Вгледа се в Томаш.

— Ален Аспе е френски физик, ръководител на екип от Парижкия университет, провел извънредно важен експеримент през 1982 година. Истина е, че никой нищо не споменава за него — нито по телевизията, нито във вестниците. Строго погледнато, само физиците и тесен кръг учен са запознати с него, но имайте предвид, че в бъдеще експериментът на Аспе може да бъде признат за един от най-необикновените научни експерименти на XX век. — Погледна към Ариана. — Съгласна ли си с мен, момиче?

Ариана поклати утвърдително с глава.

— Да.

Бодхисатва остана загледан в иранката.

— Една дзен поговорка казва така: ако срещнеш на пътя човек, който знае, не го оставяй да мълчи. — Направи пауза и посочи към Томаш. — Отвори му вратата.