— Така Буда е описал същината на нещата? — учуди се той. — Невероятно.
Бодхисатва спокойно го погледна.
— Чоу Чоу е казал: пътят не е труден, стига да няма искам и не искам. — Махна към госта си. — Учителят отваря вратата, но трябва сам да влезеш.
Томаш повдигна вежди.
— Настъпи ли моментът да вляза?
— Да.
Отново тишина.
— Какво трябва да направя?
— Да влезеш.
Историкът погледна объркано будиста.
— Да вляза?
— Една дзен мъдрост казва: улови неудържимия кон на духа си — издекламира Тензин и се усмихна. — Преди пътуването трябва да се направи малка закуска, за да е леко на духа.
— Закуска ли?
— Да, но първо да пийнем чай. Жаден съм.
— Чакайте — възкликна Томаш. — Каква закуска? А Божията формула? Още не сте ми обяснили какво е това.
— Само това правих досега. Чухте ме, но не ме разбрахте.
Томаш се изчерви.
— Мм…
— Един ден Айнщайн дойде при мен и Йезуита и ни каза: срещнах се с премиера на Израел и той ме помоли за нещо. Първоначално се съпротивлявах на молбата му, но вече я приемам и искам вие да ми помогнете в този проект.
— Той ви е казал това? Помолил ви е да му сътрудничите в… създаването на атомна бомба?
Бодхисатва смръщи чело изненадан.
— Атомна бомба ли? Каква атомна бомба?
— Проектът Божията формула не е ли върху атомната бомба?
Тензин изгледа смаяно Томаш.
— Разбира се, че не.
Томаш стрелна с поглед Ариана и установи, че тя споделя неговото облекчение.
— Виждаш ли? — усмихна се той. — Какво ти казвах?
Иранката се приведе напред, сякаш да чуе по-добре онова, което Тензин щеше да каже. Тя беше чела ръкописа и изпитваше огромно любопитство най-сетне да проумее за какво става въпрос. Разбира се, имаше и допълнителна мотивация — знаеше, че тази информация би могла да има жизненоважно значение за тях двамата с Томаш, ако ВЕВАК преустановеше преследването им. Но не й стигаше да научи истината. Трябваше и да я докаже. Затова обърна към тибетеца поглед, изпълнен с терзание и упование.
— Но ще ми кажете ли тогава — почти проплака тя — какво представлява в крайна сметка проектът Божията формула?
— Шунрю Сузуки е казал: разбереш ли напълно едно–единствено нещо, разбрал си всичко.
— Да разбера какво е Божията формула, означава да разбера всичко?
— Да.
— Но каква е темата на Божията формула?
Тензин Табтен вдигна ръка, плъзна я леко във въздуха, описвайки елегантна дъга, и отново замръзна неподвижно. Вдъхна ароматния бриз, който се носеше над двора на храма и почувства приятната топлина на слънчевите лъчи, проникващи през листата на дърветата. Махна към преминаващия монах и помоли за чай. После се прибра в своето пространство и погледна гостите си в очите.
— Това е най-мащабното изследване, предприемано някога от човешкия разум, дирещо отговор на най-важната загадка на Вселената — целта на съществуването.
Томаш и Ариана го наблюдаваха, затаили дъх, без да могат да овладеят вълнението си. Бодхисатва разбра, че почти се задушават от безпокойство и нетърпение, и се усмихна, готов най-сетне да разбули тайната.
— Научното доказателство за съществуването на Бог.
XXXIV
Един монах с поднос се приближи, направи поклон и раздаде чаши и на тримата. Будистът взе чайника и наля от топлата течност в чашите, над които се образуваха облачета пара. Томаш погледна чая и усети характерната миризма. Наложи се да извърне глава, за да прикрие гримасата на отвращение.
— Чай с лой от як — каза той, поглеждайки обезсърчено Ариана.
— Ще трябва да си траем — прошепна иранката. — Прояви търпение.
Гостите едва успяваха да прикрият недоволството си. Чувстваха се страшно възбудени от разкритията и жадуваха да научат, колкото е възможно повече за необикновения проект, по който бяха работили тибетецът и Айнщайн. Но вместо това трябваше да изпият отвратителната течност.
— Учителю — настоя Томаш, който още не можеше да се реши да опита чая, — обяснете ни в какво се състои Божията формула.
Домакинът го накара да млъкне с властен жест.
— Шунрю Сузуки е казал: има много възможности в ума на начинаещия и малко — в ума на мъдреца.