Ариана се размърда на възглавницата.
— Като мюсюлманка, не бих искала да оспорвам Стария завет, тъй като ислямът го приема. Като учен, не бих искала да го утвърждавам, тъй като създаването на Вселената за шест дни е очевидно невъзможно.
Бодхисатва се усмихна.
— Разбирам позицията ви — каза той. — Вижте, Айнщайн не беше ортодоксален евреин. Той вярваше, че някаква трансцендентна сила би могла да стои зад Вселената, но това съвсем не е Бог, който накарал Авраам да убие сина си, за да е сигурен, че патриархът Му е верен. Айнщайн вярваше в трансцендентната хармония, а не в дребнавата властност. Вярваше в присъствието на разума, а не в личностното присъствие. Вярваше във всеобщата сила, а не в антропоморфното божество. Но дали би било възможно да я открием в Библията? Колкото повече изследваше свещените еврейски писания, повече се убеждаваше, че отговорът се крие някъде в Битие и най-вече в частта, отнасяща се до шестте дни на Сътворението. Възможно ли е да се сътвори всичко за шест дни?
— Какво разбирате под всичко? — попита Ариана. — Изчисленията, свързани с Големия взрив, предполагат, че цялата материя е била създадена за части от секундата. Преди да изтече първата секунда, Вселената се е била пръснала на билиони километри, а суперсилата се е разделила на гравитационна сила, сила на силното ядрено взаимодействие и сила на електрослабото взаимодействие.
— Под всичко разбираме светлината, звездите, Земята, растенията, животните и човека. Библията казва, че човекът бил създаден на шестия ден.
— Е, това е невъзможно.
— Така мислеше и Айнщайн. Но въпреки това ни извика и ни помоли да се освободим от предубежденията си и да предположим, че всичко това е възможно. Как да се разреши проблемът? Добре, при така поставения въпрос ни беше пределно ясно, че гордиевият възел се намира в шестте дни.
Какво са шест дни? Въпросът подсказа нещо на Айнщайн, който се зае с него и ни увлече в едно невероятно изследване. — Тензин поклати глава. — Жалко, че нямам екземпляр от ръкописа му. Струва ми се, че е нещо…
— Аз го прочетох — прекъсна го Ариана.
Старият тибетец онемя насред изречението и сви вежди.
— Вие сте го чели?
— Прочетох го, да.
— Прочели сте Die Gottesformel.
— Да.
— Но как?
— Това е дълга история — каза тя. — Но е факт, че съм го чела. Документът беше у професор Сиза.
— Аугущо ви е разрешил да го прочетете?
— Да… мм… разреши. Както казах, това е дълга история.
Тензин задържа изпитателния си поглед върху нея.
— И какво мислите?
— Ами, документът е… как да кажа? Документът е необичаен. Очаквахме да намерим формулата за конструирането на евтина атомна бомба, лесна за производство, но текстът по същество ни… как да кажа… разочарова. Имаше уравнения и изчисления, както можеше да се очаква, но всичко изглеждаше непонятно и дори безсмислено.
Бодхисатва се усмихна.
— Нормално е така да ви се стори — прошепна. — Ръкописът е изработен така, че да бъде разбран само от посветени.
— Е, добре — възкликна Ариана. — Знаете ли, останахме с впечатлението, че в него има препратка към друг, втори ръкопис…
— Какъв втори ръкопис?
— Няма ли втори ръкопис?
— Разбира се, че не. — Усмихна се той. — Допускам, че документът създава такова впечатление заради начина, по който е написан. Всъщност текстът е шифрован. Посланието е скрито, така че никой дори и да не разбере за съществуването му.
— Това обяснява много неща — възкликна Ариана. — Но защо го е направил?
— Защото искаше откритията му да се потвърдят, преди да получат гласност.
— Как така?
— Ще стигнем и дотам — каза Тензин, махвайки с ръка. Но може би е по-добре да разберем какво в крайна сметка откри Айнщайн.
— Точно така.
— Изучавайки Псалтира, древноеврейски текст на почти три хиляди години, Айнщайн откри едно изречение в Псалм 90, в което се казва приблизително следното. — Тензин търсеше думите из паметта си. — Хиляда години пред теб са като един само отминаващ ден94. — Будистът погледна гостите си. — Какво ще рече това? Дали е само поредната метафора? Айнщайн заключи, че става въпрос за метафора, но истината е, че Псалм 90 препрати Айнщайн към собствената му Теория на относителността. Хиляда години пред теб представя времето в една перспектива, един отминаващ ден представя същия период от време в друга перспектива.
94
„Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал…“, Псалом, 88:5. — Б.р.