— Не разбирам — каза Томаш.
— Просто е — побърза да обясни Ариана, ококорила очи от вълнение. — Времето е относително.
— Какво?
— Времето е относително — повтори тя.
— Умно момиче — каза Тензин. — Точно това си помисли и Айнщайн при прочита на Псалм 90. Времето е относително. Това твърди и Теорията на относителността.
— Извинете, това ми дойде малко в повече — заоправдава се Томаш.
Бодхисатва си пое дълбоко въздух.
— Какво знаете за концепцията на времето в Теорията на относителността?
— Знам онова, което всички знаят — каза Томаш. — Знам за Парадокса на близнаците например.
— Можете ли да го изложите?
— Парадокса на близнаците ли?
— Да.
— Защо?
— За да видя, дали правилно сте разбрал какво е времето.
— Ами… доколкото знам, Айнщайн е казвал, че времето протича различно в зависимост от скоростта на движението в пространството. За да поясни по-добре това, той дал примера с разделените близнаци. Единият от тях лети с много бърз космически кораб, а другият остава на Земята. Онзи, който бил на космическо пътешествие, се върнал след месец на Земята и открил, че брат му вече е старец. Защото, докато на кораба изминал месец, на Земята изминали петдесет години.
— Да, така е — потвърди Тензин. — Времето е свързано с пространството така, както ин е свързан с ян. От техническа гледна точка те дори не могат да бъдат разграничени; възниква понятието време-пространство. Ключовият момент е скоростта, отнесена към скоростта на светлината, която Айнщайн определи като константа. Теорията на относителността ни казва, че след като скоростта на светлината е константа, времето не е универсална величина. Преди се е смятало, че има едно-единствено глобално време, нещо като невидим общ часовник за цялата Вселена, който измерва времето еднакво навсякъде, но Айнщайн доказа, че не е така. Няма глобално време. Как протича времето, зависи от положението и скоростта на наблюдателя. — Постави двата си показалеца един до друг. — Да предположим, че се случват две събития, събитие А и събитие В. За наблюдателя, който се намира на еднакво разстояние от тях, събитията се случват симултанно, но за онзи, който се намира по-близко до събитие А, това събитие е станало преди В, докато онзи, който стои по-близо до В, ще каже обратното. Всъщност и тримата наблюдатели са прави от своя гледна точка, тъй като времето е относително спрямо позицията на наблюдателя. Няма едно-единствено време. Това е ясно, нали?
— Да.
— А това означава, че няма всеобщо настояще. Онова, което е настояще за един наблюдател, е минало за друг и бъдеще за трети. Разбирате ли какво означава това? Нещо, което още не се е случило, вече е било. Ин и ян. Това събитие е неизбежно, защото макар и вече станало в дадена точка, още не се е случило в друга, но ще се случи.
— Невероятно.
— Наистина — съгласи се бодхисатва. — Но го твърди Теорията на относителността. Освен това съвпада с твърдението на Лаплас, че бъдещето, както и миналото, вече е предопределено. — Посочи Томаш. — Като говорим за Парадокса на близнаците, важно е да изясним, че времевото възприятие на наблюдателя зависи от скоростта, с която се движи. Колкото по-близка е тя до скоростта на светлината, толкова по-бавно се въртят стрелките на неговия часовник. Тоест за този наблюдател времето тече нормално, разбира се, минутата продължава да е минута. Само на онзи, който се движи с по-малка скорост, му се струва, че времето на по-бързо движещия се наблюдател тече по-бавно. По същия начин наблюдателят, който се движи със скорост, близка до тази на светлината, ще види как Земята се върти около Слънцето с голяма скорост. Ще му се стори, че времето на Земята е ускорено, че една година минава само за секунда, но на Земята, годината продължава да си е година.
— Това е само теория, нали?
— Строго погледнато, това вече е доказано — каза Тензин. — През 1972 г. беше поставен атомен часовник в реактивен самолет, за да се сравнят неговите показания с тези на друг часовник с голяма точност, оставен на Земята. Когато самолетът излетял на изток, часовникът, който се намирал на борда, изгубил почти шестдесет наносекунди спрямо този, който останал на Земята. Тази разлика се дължи, както е очевидно, на разликата между скоростта на реактивния самолет и скоростта на въртеливото движение на Земята. Както и да е, всичко това беше доказано впоследствие от астронавтите на Спейс Шатъл.