— Хм.
— И така, стигнахме до възловия въпрос, а именно гравитацията. — Старият тибетец се облегна на възглавницата. — Едно от нещата, които Айнщайн откри, е, че време-пространството е изкривено. Когато някакъв обект се приближава до много голямо тяло, като Слънцето например, то бива привлечено от тази огромна маса, сякаш пропада в пропаст. Това обяснява гравитацията. Пространството се изкривява и понеже пространството и времето са свързани, времето също се изкривява. Онова, което Теорията на относителността доказва, е, че времето тече по-бавно на места с висока гравитация и по-бързо на местата със слаба гравитация. Това води до различни последствия, свързани помежду си. Първото е, че всеки съществуващ предмет притежава собствена гравитация заради специфичните си характеристики, което означава, че времето протича по различен начин в различните точки на Вселената. Второто следствие е, че времето на Луната тече по-бързо от времето на Земята, а времето на Земята тече по-бързо от времето на Слънцето. Колкото по-голяма маса има даден предмет, по-бавно тече времето на повърхността му. Обектите с най-голяма гравитация са черните дупки, което означава, че ако космически кораб се приближи до една черна дупка, ще види как историята на Вселената се ускорява и стига своя край пред очите на екипажа.
— Невероятно — каза Томаш. — Но каква връзка има всичко това с нашия случай?
— Това е важно, за да изясним защо Айнщайн реши да приеме, че шестте дни на Сътворението, както са описани в Библията, трябва да се разглеждат в зависимост от връзката между времето на Земята и времепространствения континуум във Вселената. Когато говори за един ден, Старият завет очевидно има предвид един земен ден. Но според Теорията на относителността, колкото по-голяма е масата на един обект, толкова по-бавно тече времето на повърхността му. И въпросът, който Айнщайн постави, е следният: колко време по времевата вселенска скала е един ден на Земята?
Въпросът за миг увисна във въздуха.
— Сега започвам да разбирам някои от изчисленията и уравненията в ръкописа — прошепна Ариана. — Той е изчислявал времето по вселенската скала.
— Точно така — усмихна се Тензин. — Библията твърди, че Земята е била сътворена едва на третия ден. Следователно, макар измерването да се основава на земни дни, Старият завет явно има предвид третия ден по вселенската скала, понеже през първите два дни Земята не е съществувала.
— Но кое служи за отправна точка при измерването? — попита иранката.
— Айнщайн се основа на едно предположение, свързано с теорията за Големия взрив: съществуването на остатъчна светлина от великия акт на Сътворението на Вселената. Всяка светлинна вълна би била едно тик от голямото тиктакане на Вселената. Вълните, които достигат до Земята, са „разтегнати“ две запетая дванадесет части от милиона в сравнение със светлинните вълни, генерирани на Земята. Това означава, че на всеки милион земни секунди Слънцето губи две запетая дванадесет секунди. Въпросът е следният: ако Слънцето губи повече от две секунди по отношение на Земята, колко време губи цялата Вселена, която има много повече маса?
— Чакайте — реагира Ариана. — Доколкото знам, гравитацията на Вселената се мени във времето. Отначало, когато материята е била съсредоточена на едно място, гравитацията е била по-голяма, отколкото по-късно. Айнщайн взел ли е това предвид?
— Разбира се. — Будистът събра двете си ръце, сякаш месеше тесто. — Когато се родила Вселената, материята е била концентрирана. Това означава, че гравитационната сила отначало е била огромна и следователно времето е било много бавно. — Ръцете лека-полека се разделиха. — С разширяването на Вселената времето се е ускорявало, защото гравитационната сила започнала да намалява.
— А колко по-бавно е било времето преди? — настоя иранката.
— Милион милиона пъти — каза Тензин. — Това число е потвърдено от измерването на фоновото космическо лъчение.
— Но после започнало да се ускорява.
— Разбира се.
— В каква пропорция?
— Всяко удвояване на размерите на Вселената ускорявало времето с коефициент две.
— И какво се получава, като го пресметнем?
Бодхисатва разпери ръце.
— Нещо невероятно — възкликна той. — Първият библейски ден е продължил осем хиляди милиона години. Вторият отнел четири хиляди милиона, третият — две хиляди милиона, четвъртият — хиляда милиона, петият — петстотин милиона години, и шестият продължил двеста и петдесет милиона години.