— Но животните съществуват отпреди двеста и петдесет милиона години — отбеляза Ариана.
— Разбира се, че съществуват — съгласи се Тензин. — Но не тези животни.
— Какво искате да кажете с това?
Бодхисатва впи очи в Ариана.
— Ще ми отговорите ли на един въпрос? От гледна точка на биологията знаете ли какво точно се е случило преди двеста и петдесет милиона години?
— Ами… изчезнали са много видове, нали?
— Абсолютно вярно — прошепна тибетецът. — Преди двеста и петдесет милиона години изчезнали повечето от видовете, за които се знае, че са съществували — масовото унищожение в края на пермския период. По неизвестни причини, според някои хипотези в резултат на удар с голямо небесно тяло, изчезнали около 95 процента от съществуващите видове. Унищожена била една трета от насекомите, което е единственото по рода си масово измиране на насекоми. Пермското изчезване на видовете придобило мащабите на тотално изтребление на живота на Земята. Този катаклизъм се случва точно преди двеста и петдесет милиона години. Любопитно, но това съвпада с началото на шестия библейски ден. — Остави идеята да улегне. — След това масово унищожение на видове Земята отново била населена. — Хвърли бегъл поглед към отворената книга. — Обръщали ли сте внимание на това: споменаването на влечугите в Библията е „според рода им“?
— Дали не става дума за динозаврите?
— Така изглежда, нали? Така или иначе периодът съвпада. Вижте и това — накрая се появява човекът. Тоест, накрая на еволюционната верига.
— Да, смайващо е — сподели Ариана. — Но означава ли, че е имало Сътворение, а не еволюция?
— Глупости! — отвърна Тензин. — Разбира се, че е имало еволюция. Но интересното е, че в това изследване на Айнщайн хронологията на библейската история на Вселената съвпада с научната история.
Томаш се прокашля.
— Значи такова е съдържанието на ръкописа на Айнщайн?
— Да.
— С други думи, той е смятал, че Библията е права…
Бодхисатва поклати глава.
— Не съвсем.
— Не? Тогава?
— Айнщайн не вярваше в Бога от Библията, не вярваше в съществуването на дребнав, ревнив и суетен Бог, който изисква сляпо подчинение и вярност. Той смяташе, че библейският Бог е човешко творение. Но в същото време стигна до заключението, че древната мъдрост крие дълбоки истини, и започна да вярва, че Старият завет крие голяма тайна.
— Голяма тайна ли? Каква тайна?
— Доказателството за съществуването на Бог.
— Какъв Бог? Дребнавият, ревнивият и суетният?
— Не. Истинският Бог. Силата на разума зад всичко това. Брахман, Дхармакая, Дао. Единното, което се проявява в множественото. Миналото и бъдещето, Алфа и Омега, ин и ян. Онзи, който има хиляди имена, но нито едно от тях не го назовава, защото е всички и всичко. Онзи, който носи дрехите на Шива и танцува космическия танц. Онзи, който е неизменен и в непрестанно движение, голям и малък, вечен и ефимерен, живот и смърт, всичко и нищо. — Махна с ръце, за да обгърне всичко наоколо. — Бог.
— Айнщайн е вярвал, че Старият завет крие доказателство за съществуването на Бога?
— Не.
Томаш го погледна объркан.
— Извинете, не разбирам. Нали Айнщайн смятал, че Библията крие тази тайна?
— Отначало мислеше така, вярно е.
— А после престанал да вярва в това, така ли?
— Не.
— Тогава?
— Вече не беше въпрос на вяра.
— Как така?
— Айнщайн откри това доказателство.
Настана кратка тишина, през което време Томаш осмисляше последствията от това разкритие.
— Открил е доказателството?
— Да.
— Доказателството за съществуването на Бог?
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Той откри формулата, на която се основава всичко. Формулата, която управлява Вселената, която дава смисъл на съществуването й, която прави от Бог това, което Той е.
Томаш и Ариана се спогледаха. Иранката изглеждаше смаяна от чутото, но не каза нищо. Историкът отново се втренчи в стария тибетец.