— Първата крачка беше направена десет години след смъртта на Айнщайн. През 1965 година двама американски астрофизици изпробвали съобщителна антена в Ню Джърси, когато се сблъскали с фонов шум, който идвал от всички точки на Вселената. Решили, че става въпрос за повреда в антената, но след като се свързали с учени от университета в Принстън, разбрали най-сетне какъв бил този фонов шум. Става въпрос за остатъчното лъчение, предсказано от теорията на Големия взрив, която Айнщайн използвал, за да изчисли възрастта на планетата. Този феномен, който днес наричаме „космическа фонова радиация“, представлява уловени микровълни от първичната светлина във Вселената, достигнали до нас. Нещо като ехо от Големия взрив, което може да послужи и за космически часовник.
— Чувал съм вече за това — каза Томаш, досещайки се за историята. — Не е ли онзи шум, който се появява на телевизионния екран, когато не сме намерили никакъв канал?
— Да — потвърди тибетецът. — Една десета от този шум се дължи на фоновата космическа радиация.
— Значи с откриването на първичната светлина били създадени условия за публикуването на ръкописа…
— Не. Беше изпълнено само първото условие. Но не и второто.
— Откриването на друг начин да се докаже съществуването на Бог?
— Да. — Тензин постави ръка на гърдите. — Аз продължих своя път, следвайки свещения осмостепенен път на Буда, и изпълних това условие.
— А професор Сиза?
— Той продължи пътя си в Университета в Коимбра.
— И изпълни второто условие?
Бодхисатва изчака един момент, преди да отговори.
— Да — каза накрая.
Томаш и Ариана се наведоха напред, целите в слух.
— Извинете — каза историкът. — Твърдите, че професор Сиза е намерил друг начин за доказване на съществуването на Бог?
— Да.
— Но… как?
Тензин въздъхна.
— В началото на годината получих картичка от моя приятел Аугущо, с която ми съобщаваше новината. Каза ми, че най-сетне били изпълнени двете условия, които ни бяха поставени през 1955 г. от нашия наставник. Както можете да предположите, бях изключително радостен и веднага му отговорих, канейки го да дойде тук, за да сподели с мен голямата новина.
— Видях картичката — отбеляза Томаш. — Той дойде ли тук?
Старият тибетец протегна ръка и докосна дървото с дланта на ръката си.
— Да. Дойде в „Ташилунпо“ и поседнахме точно тук, под това дърво.
— И?
— По отношение на първото условие се бяха появили допълнителни данни. Един сателит на НАСА, СОВЕ95, за измерване на фоновата космическа радиация в земната атмосфера установи през 1989 г., че има незначителни изменения на температурата в тази радиация, отговарящи на флуктуациите в плътността на материята, които обясняват раждането на звездите и галактиките. Космическата сонда WMAP96 изпраща от 2003 година насам нови данни за космическото микровълново лъчение, които ни предоставиха още по-подробни сведения за раждането на Вселената. Новата информация потвърди, че Вселената се е появила след рязко първоначално „раздуване“ преди около четиринадесет милиарда години.
— А второто условие?
— Аугущо ми каза, че приключил изследванията си. Открил друг начин да се докаже научно съществуването на Бог.
— Какъв?
Бодхисатва разтвори ръце с безпомощен жест.
— Не ми каза нищо повече. Съобщи ми, че е готов да го обяви публично, и ме помоли, когато научната общност се обърне към мен, да потвърдя, че съм бил свидетел на работата на Айнщайн върху този изключителен проект.
— А вие?
— Разбира се, че се съгласих. Той искаше от мен да кажа истината.
Настъпи тишина.
— Но какво е второто доказателство?
— Не знам.
Томаш погледна Ариана с опасение, че развръзката им се изплъзва.
— Има ли начин да узнаем?
— Да.
— Наистина ли?
— Не се ли досещате?
— Аз ли? Не.
— Нагарджуна е казал: взаимозависимостта е в основата на съществуванието и естеството на нещата; те са нищо сами по себе си.
— Какво искате да кажете с това?
Бодхисатва се усмихна.
— Аугущо имаше един асистент, на когото мисля, че се доверяваше.
— Професор Луиш Роша — уточни Томаш. — Познаваме се вече. Та какво за него?
95
Cosmic Background Explorer (COBE) — Спътник за изследване на космическото фоново лъчение. — Б.р.
96
Wilkinson Microwave Anisotropy Probe (WMAP) — сонда „Уилкинсън“ за изследване на анизотропията на космическото микровълново излъчване. — Б.р.