— Той знае всичко.
XXXV
Опашката от пътници, които не бяха граждани на Европейския съюз, беше наистина огромна, но Томаш се надяваше да заобиколи проблема. Остави Ариана да чака и се приближи до гишетата на граничната полиция, опитвайки се да разбере дали задействаните преди заминаването им от Лхаса връзки щяха да доведат до резултат. Не намери човека, когото търсеше, и ядосан извади мобилния си телефон. Наложи се да изчака, докато апаратът намери мрежата, и тъкмо се канеше да набере номера, когато зърна едно познато лице да се подава иззад гишетата.
— Хай, Томаш — поздрави Грег Съливан. Изглеждаше спретнат и зализан, както обикновено, същински мормон. — Тук съм.
Томаш въздъхна с облекчение.
— Здрасти, Грег — възкликна с широка усмивка. — Уреди ли всичко?
Американецът махна на един нисичък мъж с тъмен мустак и заоблено коремче. Двамата прекрачиха митническата бариера и дойдоха при Томаш.
— Това е мистър Морейра, директор на Имиграционната служба на летището — каза Грег, представяйки непознатия.
Морейра премина директно на въпроса.
— Къде е тази госпожа? — попита той, хвърляйки изпитателен поглед към опашката от пътници, които не бяха граждани на Европейския съюз.
Томаш кимна с глава и Ариана излезе от редицата, присъединявайки се към тримата мъже. Представиха ги един на друг и Морейра ги изведе извън митническата зона. Спря пред вратата на кабинета си и покани иранката да влезе. Томаш понечи да я последва, но дребният мъж застана на пътя му.
— Първо трябва да разрешим бюрократичния въпрос с госпожата — каза той любезно, но твърдо. — Вие, господа, можете да изчакате тук.
Томаш остана на вратата и проследи с поглед Ариана, която седна в кабинета и започна да попълва един след друг документите, които Морейра й подаваше.
— Всичко е под контрол — каза Грег. — Relax97.
— Надявам се да е така.
Американецът оправи червената си вратовръзка.
— Томаш, ще ми обясните ли какво всъщност става? — помоли той. — Когато се обадихте от Лхаса, признавам си, не разбрах добре някои неща.
— Не разбрахте, защото не ви казах всичко. Разговорът не е за телефон, нали разбирате?
— Да, естествено. И тъй, какво става?
— Оказва се, че всички търсим нещо, което не съществува.
— Нима? И какво е то?
— Формулата за евтина и лесна за производство атомна бомба. Такава формула не съществува.
— Не съществува? Какво говорите?
— Няма такава формула.
— Ами онзи ръкопис, който толкова притесняваше мистър Белами?
— Това е шифрован научен документ, в който Айнщайн доказва, че в Библията е описана историята на Вселената. И който може би съдържа доказателство за съществуването на Бог.
По лицето на Грег се изписа недоверие.
— Какво говорите?
— Говоря ви за Божията формула. Ръкописът на Айнщайн, с който иранците са се сдобили, не е никакъв документ за ядрени оръжия, както смятахме досега, а по-скоро текст, в който става въпрос за Бог и доказателствата за неговото съществуване, представени в Библията.
Американецът поклати глава, сякаш се опитваше да се отърси от някаква сънливост.
— Sorry, Томаш, но това ми се струва безсмислено. Значи Айнщайн е работил върху някакъв документ, за да каже, че Библията доказва съществуването на Бог? Но това може да ви каже което и да било хлапе от четвърти клас…
— Грег, вие не разбирате — настоя Томаш нетърпеливо и уморено. — Айнщайн е открил, че Библията е изложение на Сътворението на Вселената и съдържа информация, която науката едва сега, въз основа на последните постижения на модерната физика, открива. Библията например установява, че Големият взрив е станал преди петнадесет хиляди милиона години, факт, който едва сега се потвърждава от сателитите, които анализират фоновата космическа радиация. Въпросът е: как авторите на Стария завет са могли да знаят за това преди хиляди години?
Грег запази скептичното си изражение.
— В Библията се казва, че Големият взрив е станал преди петнадесет хиляди милиона години? — учуди се той. — Не съм чувал за това. Доколкото си спомням, Сътворението е продължило шест дни…
Томаш въздъхна с раздразнение.
— Забравете. По-късно ще ви обясня подробно всичко, става ли?
Американецът продължи да се взира в него.