Томаш, който до този момент беше мълчал, се размърда на стола неспокойно.
— Докторе, бихте ли ми обяснили какво точно става с баща ми?
— Баща ви има плоскоклетъчен карцином в четвърти стадий — отговори лекарят, явно облекчен, че може да обясни нещата с техническа терминология, област, в която явно се чувстваше по-удобно.
— Това е рак на белия дроб, така ли?
— Това е рак на белия дроб, който е плъзнал из цялото тяло. Той има метастази в мозъка, в костите, а сега и в черния дроб.
— Това не може да се излекува, така ли?
Лекарят поклати глава.
— Опасявам се, че не.
— А някакво лечение?
— В състоянието, в което баща ви се намира, не вярвам да има лечение. Обикновено този тип рак се оперира, но не и когато се намира в четвърти стадий, с разсейки навсякъде. При неподлежащи на хирургическа намеса случаи прибягваме до радиотерапия, която баща ви правеше напоследък.
— И каква е целта на радиотерапията? Да го излекува?
— Не. Както ви казах, не виждам възможности за излекуване. Освен ако Бог не реши друго, разбира се. Понякога стават чудеса…
— Тогава за какво служи радиотерапията? Само за да се спечели време?
— Да, с нея се забавя еволюцията на болестта. Освен това овладяваме и болките в костите. — Стана и посочи две точки на анатомичния модел отляво на бюрото му. — От друга страна, облекчаваме синдрома на горната вена кава и компресията на гръбначния мозък. — Пак седна. — Разбира се, радиотерапията има своите недостатъци. Един от тях е възпалението на белите дробове, което предизвиква кашлица, температура и диспния.
— Дис… какво?
— Диспния. Задух. Затруднено дишане.
— Да. И как се процедира, за да се намалят тези ефекти?
— Предписваме лекарства от групата на кортикостероидите, като преднизон, които успокояват тези симптоми.
— А колко време може да се продължи животът на някого в това състояние? По лицето на лекаря се изписа колебание.
— Ами… мм… според случая, нали разбирате? Някои издържат по-дълго време, други — по-малко.
Трудно е да се каже…
— Но колко средно?
Говея сви устни замислено.
— Мисля, че случаите до пет години са по-малко от десет процента. Може дори да са около пет процента.
— Виж ти — прошепна Томаш смаян. — Толкова малко?
— Да. — Лекарят потърка брадичка. — А най-лошото е, че ракът на белия дроб е най-често срещаната неоплазия. Той е основната причина за смърт при раково заболяване. Един на всеки трима, които умират от рак, има рак на белия дроб.
— Но коя е причината?
Говея сви рамене.
— Каква може да бъде? Тютюнът, разбира се.
— Баща ми наистина пушеше много — съгласи се Томаш и в съзнанието му нахлуха спомени от детството. — Спомням си го как седи в кабинета си, погълнат от своите уравнения, сред облак от дим. По дяволите, не знам как изобщо успяваше да диша.
— Това се плаща — отбеляза лекарят. — Почти деветдесет процента от случаите на рак на белия дроб се дължат на тютюнопушенето. Пушачите боледуват от този вид рак четиринадесет пъти повече, отколкото непушачите.
Четиринадесет пъти. Томаш въздъхна.
— Добре — каза той с леко раздразнение. — Но назиданията за вредата от тютюнопушенето в нашия случай са закъснели, не смятате ли? Каквото станало, станало.
— Извинете — каза лекарят, притеснен, че може би наистина се е увлякъл. — Само отговарях на въпросите ви.
— Разбира се.
Дона Граса се размърда неспокойно на мястото си.
— Доктор Говея, има ли някаква възможност да видим съпруга ми?
Лекарят се надигна от мястото си, давайки знак, че консултацията е приключила.
— Разбира се, дона Граса — каза той любезно. — Медицинската сестра ще ви извика, когато му дойде времето.
— А кога ще стане това?
— Когато се събуди.
Медицинската сестра влезе в салона. Върху бялата й престилка имаше бадж, на който пишеше, че се казва Берта. Енергична и лъчезарна, тя излъчваше професионализъм. Махна им забързано.