Луиш Роша махна ядосано.
— Вижте, изследванията на професор Сиза принадлежат на професор Сиза. Само той може да каже какво е открил.
— Доколкото знам, той именно това е планирал да направи, нали?
— Не мога нищо да ви кажа.
— Готвел се е да го направи, но е бил отвлечен от агенти на „Хизбула“ по заповед на Иран.
Физикът се поколеба.
— Какви агенти? — учуди се той. — Това пък какво е?
— Това е една много заплетена история, професор Роша. Явно вашият ментор си е позволил да направи непредпазливи изказвания на някакъв международен симпозиум, които са били чути от недискретни уши и не са били напълно разбрани. Както изглежда, професор Сиза споменал за някаква формула на Айнщайн, която била в основата на технология за производство на евтино ядрено оръжие, и това недоразумение е довело до неговото отвличане.
Луиш Роша го изгледа странно.
— Но откъде, по дяволите, знаете всичко това?
— Да кажем, че… мм… че познавам хора, които искат да открият професор Сиза. Вече ви споменах за това, когато се срещнахме, помните ли?
— Да, но не знаех, че вече сте разкрили толкова неща около изчезването на професора. Значи казвате, че е бил отвлечен и отведен в Иран заради ръкописа на Айнщайн?
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно.
— Толкова… толкова е странно! — Поклати глава, сякаш се мъчеше да се отърси от някакъв сън. — Направо не е за вярване!
— Не е, но е самата истина.
— Невероятно!
Томаш се приведе на стола си, нетърпелив да получи информацията, която отчаяно търсеше.
— Вижте, професор Роша — каза той. — Какво е това второ доказателство, което професор Сиза е открил?
Физикът все още не беше преглътнал онова, което току-що му бяха разкрили, и го погледна объркано.
— Извинете, но трябва да изчакаме да освободят професор Сиза, за да можем да говорим за това. Както разбирате, става въпрос за научно изследване, извършено от него и… с една дума, нямам право да го разгласявам. Длъжен съм да проявя лоялност. Но както и да е, струва ми се, че е важно…
— Професор Роша.
— … да започнем някакви действия относно изясняването на местонахождението на професор Сиза и…
— Професор Роша.
— … да разсеем това нелепо недоразумение.
Томаш впери поглед в събеседника си.
— Професор Роша, имам една много неприятна новина за вас.
— Да?
— Професор Сиза е мъртъв.
Възцари се смразяваща тишина.
— Какво?
— Професор Сиза е умрял, докато е бил в плен. Издъхнал е по време на разпит. — Сведе глава, съсипан от ролята си на лош вестоносец. — Много съжалявам.
Луиш Роша, шокиран, понечи да каже нещо. После сложи ръка пред устните си и остана така, с широко отворени очи, опитвайки се да осмисли чутото.
— Но това е… просто абсурдно — отрони той, заеквайки. — Как е станало това?
— Починал е по време на разпит.
— Какъв ужас! И кога… искам да кажа, кога тази новина ще бъде… ще бъде огласена?
— Няма нищо за огласяване — каза Томаш. — Тази информация, макар и достоверна, не е официална. Иранците никога няма да си признаят, че са отвлекли професора, да не говорим, че е умрял в ръцете им. Очевидно е, че нищо няма да кажат. Просто професор Сиза никога повече няма да се появи, разбрахте ли?
Физикът поклати разбиращо глава, но явно още не беше успял да асимилира информацията.
— Какъв свят!
Томаш му остави минута, за да осмисли новината за смъртта на своя наставник.
— Вижте, професоре — поде той. — Животът на още един човек е в опасност в този момент заради същия ръкопис и същото недоразумение. Дали ще го спасим, или не, зависи от жизненоважната информация, която трябва да получа. Само вие можете да ми помогнете.
Луиш Роша, вече посъвзел се, отвърна на изпитателния поглед.
— Кажете…
— Трябва да разбера какво е второто доказателство, открито от професор Сиза. Знаете ли за него?
— Разбира се, че знам — отвърна в скоропоговорка физикът, почти засегнат от въпроса. — Професор Сиза и аз се занимавахме само с това в последните години.
— Дали ще можете да ми го обясните?
— Ами, това… мм… как да ви кажа, това е научно изследване, ръководено от професор Сиза и…
— Професор Сиза го няма, не осъзнавате ли? — прекъсна го Томаш, вече изгубил търпение. — А аз трябва да узная това второ доказателство, защото в противен случай друг човек може да умре поради същата причина.