— Да, той ми разказа всичко.
— Значи знаете за историята с премиера на Израел, за предизвикателството, което отправил към Айнщайн, за работата по Божията формула и условието да се намери алтернативен начин за научното й доказване преди публичното огласяване на ръкописа. Това не е ново за вас, нали?
— Не. Знам за всичко това.
— Много добре — въздъхна. — Професор Сиза взел много присърце проекта на Айнщайн и решил да му посвети живота си. Дали е възможно да се подходи по друг, различен начин, за да се докаже по научен път съществуването Бог? Ето, това било предизвикателството, което стояло пред него.
— И как подходил той?
— Ами, първото нещо, което трябва да се направи, е да се дефинира обектът на изследване. Кой е Бог? Когато говорим за Бог, кого всъщност имаме предвид? Библейския Бог ли?
— Предполагам, че да…
— Но Бог, какъвто Библията го описва, е абсурден. — Луиш се измъкна от мястото, където седеше. Отправи се към един рафт наблизо, взе огромен том с великолепна подвързия и отново се прибра в скривалището се, настанявайки се с отворена в скута си книга. — Да видим тук — каза той, прелиствайки началните страници, докато намери търсения откъс. — Още в самото начало на Стария завет е написано, че Бог решил да даде на човека помощник. Ето: „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици; и (ги) заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й“. После в Библията се казва: „но за човека не се намери помощник, нему подобен. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека“. — Вдигна глава. — Нищо странно ли не виждате в този разказ?
Томаш сви рамене.
— Това все пак е библейски разказ, нали?
— Но нима Бог не е всезнаещ? Нима не би могъл предварително да знае, че нито едно от животните не би могло да бъде достоен помощник на човека? Защо му е трябвало на Бог да чака да види с какви имена човекът ще нарече животните? Като всезнаещ, Той не би ли могъл предварително да е наясно с това? — Прелисти още няколко страници. — Да видим сега какво се случва, когато Бог решава да предизвика потопа: „И разкая се Господ, задето беше създал човека на земята“. — Впери поглед в Томаш. — Господ се разкаял? И пак ще попитам: нима Той не е всезнаещ? Не е ли могъл да предвиди, че човекът ще се разврати? След като е съвършен и всемогъщ, защо не е предвидил всичко навреме? Какви са тези истории за Господ Бог, който поправя Своите грешки? Значи, в крайна сметка, Бог допуска грешки, така ли?
— Така изглежда…
— А да не говорим, разбира се, за познатия парадокс как всемогъщият и добър Бог допуска злото да безчинства навсякъде. Щом като Той е добър и има силата да наложи доброто, защо оставя злото да съществува? Щом като е съвършен, защо е сътворил човека несъвършен? — Затвори тома и го остави на пода. — Всичко това довело Айнщайн до мисълта, че ако Бог съществува, той не е Богът от Библията. Това е всезнаеща разумна същност, силата, която стои в основата на Вселената, великият архитект на всичко, но не и антропоморфната фигура от Библията. Това убеждение на Айнщайн беше възприето от професор Сиза.
— Това би трябвало да означава, че професорът не е тръгнал да дири Бога от Библията…
— Не, съвсем не. Всъщност, той винаги е смятал, че провалът на теолозите при научното доказване на съществуването на Бог се дължи на неизменния навик да свързват това доказателство с Бога от Библията. Но библейският Бог е толкова непоследователен, че е недопустимо да съществува. Бог не е защитник, загрижен за онова, което хората вършат. Този Бог е човешка измислица, представа, която ни помага да се чувстваме сигурни, защитени, утешени. Кажете ми, не е ли прекрасно да имаме винаги до себе си баща, който да ни закриля и напътства?
— Но… доказателството за сътворението на света за шест дни, изложено в ръкописа на Айнщайн? Не мислите ли, че това доказва истинността на Библията?
— Това е много важен елемент — призна Роша. — Както ви казах, Айнщайн е бил убеден, че библейският Бог не съществува. Но в същото време установил, че има дълбоки истини, които по странен начин са скрити в Стария завет.
— Как може да се обясни този факт?
— Няма обяснение. Истината е, че по неизвестни нам причини в древните текстове има скрити тайни. Неотдавна например беше открито, че съществува странна връзка между кабалистичните тълкувания на Стария завет и авангардните физични теории.