— При едно минимално увеличение на Бета молекулярните структури престават да са възможни, тъй като настоящата стойност на Бета определя строго определените и постоянни състояния на атомните ядра, принуждавайки електроните да се движат по точно определени орбити около тези ядра. Ако стойността на Бета е различна, електроните стават прекалено подвижни, което прави невъзможно протичането на фини процеси като възпроизвеждането на ДНК. От друга страна, точно настоящите стойности на Бета и Алфа са тези, благодарение на които центърът на звездите става достатъчно горещ, за да се осъществяват ядрени реакции. Ако Бета надвиши с 0,005 стойността на Алфа на квадрат, няма да има звезди. Без звезди няма да има Слънце. Без Слънце няма да има Земя, нито живот.
— Нима възможностите са толкова ограничени?
— Свръхограничени. И това не е всичко.
— Какво друго?
— Вижте, ако Алфа се повиши само с четири процента, на звездите не би могъл да се образува въглерод. А ако се увеличи само с 0,1, синтезът би бил невъзможен. Без синтеза на въглерод не би имало нито звезди, нито живот. Тоест, за да може Вселената да ражда живот, трябва величината на константата на фината структура да е точно такава, каквато е. Нито повече, нито по-малко.
Физикът отгърна на следваща страница с бележки.
— Друг обект на изследването на професор Сиза беше силното ядрено взаимодействие, което води до ядрените реакции на звездите. Той направи изчисления и откри, че ако се увеличи силното ядрено взаимодействие едва с четири процента, това би довело в началните фази непосредствено след Големия взрив до прекалено бързо изгаряне на всичкия водород във Вселената, който би се превърнал в хелий 2. Това би било катастрофа, защото би означавало, че звездите бързо ще изразходват горивото си и някои от тях биха се превърнали в черни дупки още преди да са се създали условия за възникване на живот. От друга страна, ако се намали силното ядрено взаимодействие, това би засегнало атомното ядро и би попречило на образуването на по-тежки от водорода елементи. Но без тежки елементи, един, от които е въглеродът, няма живот. — Удари с показалец по направените изчисления. — С други думи, професор Сиза откри, че силното взаимодействие разполага с много малък интервал за създаване на условия за живот и вижте само, като по чудо то се вмества точно в този изключително тесен интервал.
— Не мога да повярвам — прошепна Томаш, потърквайки разсеяно брадичката си. — Направо не е за вярване.
Още страници, изпълнени с непонятни уравнения.
— Процесът на превръщане на водорода в хелий има важно значение за живота и изисква фина настройка. Превръщането трябва да бъде подчинено на абсолютно точното отделяне на седем хилядни от масата му за енергия. Намали ли се с една дробна част, няма процес на превръщане и във Вселената си остава само водородът. Увеличи ли се с една дробна част, водородът бързо се изчерпва в цялата Вселена.
Роша нахвърли стойностите.
— С други думи, за съществуването на живота е необходимо процентното превръщане на водорода в хелий да се вмести точно в този интервал. И вижте само какво съвпадение: наистина се вмества!
— Отново късмет…
— Късмет ли? — засмя се физикът. — Това е огромен късмет. Това си е направо джакпотът на джакпотите! — Прехвърли страници. — Сега обърнете внимание на въглерода. По различни причини въглеродът е елементът, на който се основава животът. Без въглерод съществуването на сложни структури е невъзможно, тъй като това е единственият елемент, който има гъвкавостта да образува дълги и сложни вериги, необходими за жизнените процеси. Няма друг елемент, който би могъл да го замени. Въпросът е, че образуването на въглерод е възможно само при определен набор от изключителни обстоятелства. — Потърка брадичка, съсредоточен над начина, по който да обясни процеса. — За да се образува въглерод, е необходимо радиоактивният берилий да погълне едно хелиево ядро. Изглежда просто, нали? Но времето на живот на берилия се ограничава до незначителна част от секундата.
Написа стойността.
— Виждате ли? Животът на радиоактивния берилий продължава един миг.
Томаш опита да си представи тази микронна част от секундата.
— Но това не е нищожно — отбеляза той. — Абсолютно нищо е.
— Така е — съгласи се физикът. — И все пак точно през този невероятно кратък интервал радиоактивното берилиево ядро трябва да намери, да се сблъска и да погълне хелиевото ядро, при което да създаде въглерода. Единствената възможност това да се случи в един толкова ефимерен миг е енергиите на тези ядра да са абсолютно еднакви в момента на сблъсъка. И отново изненада — наистина са еднакви! — Намигна. — Голям късмет, нали? При незначително разминаване нямаше да се образува въглерод. Но колкото и да изглежда необикновено, разминавания няма. Благодарение на невероятния късмет енергията на ядрените компоненти е точно колкото е необходима, за да се осъществи сливането.