— Разбирам.
— Това е единственото обяснение за невероятната поредица от съвпадения и невероятности, на които дължим факта, че сме тук.
Историкът разтри лицето си замислено.
— Това наистина е поразително. Но нали всичко това би могло да е резултат на случайност? Искам да кажа, малко вероятно е аз да спечеля от лотарията, разбира се. Но, в края на краищата, все някой печели, нали? Според закона на вероятностите, това е възможно. Очевидно е, че от гледна точка на човека, който е спечелил от лотарията, това е почти невероятно. Но факт е, че някой все трябва да спечели.
— Истина е — съгласи се Луиш Роша. — Само че в този случай говорим за много лотарии. Вижте, радваме се на невероятен късмет по отношение на настройката в разширяването на Вселената, първоначалната температура, хомогенността на материята, превеса на материята спрямо антиматерията, константата на фината структура, настройването на стойностите на силното ядрено взаимодействие, електрослабото взаимодействие и гравитацията, настройването на процентните съотношения при превръщането на водорода в хелий, настройките при сложния процес на образуване на въглерода, наличието на метали в земното ядро, пораждащи магнитното поле, настройките на орбитата на планетата… с една дума, на всичко. Дори при незначително отклонение в стойностите на един от тези фактори животът не би съществувал. Фантастично, нали? — Махна неопределено с ръка. — Вижте, все едно да тръгна да обикалям света и да си купя по един билет от лотарията във всяка страна, през която минавам. После, като се върна вкъщи, да видя, че съм спечелил голямата награда с всеки един от билетите. С всички! — Засмя се Роша. — Ясно е, че бих могъл да имам късмет с голямата печалба от лотарията в една от тези страни. Би било невероятно, ако спечеля в две страни. Но да спечеля от лотариите във всички страни! Не е необходимо човек да е гений, за да разбере, че това не може да е случайно… че има някаква шашма, що ли? Но няма съмнение, че има някаква схема, не мислите ли? Точно това е станало с живота. Всички параметри са ударили джакпота. Всички!… Значи заключението би могло да бъде само едно — има някакъв план. Нещо витае във въздуха.
— Ами, наистина… мм… малко необяснимо изглежда това с късмета. На голяма милостиня беднякът вяра няма, нали така?
Луиш Роша се приведе от стола.
— Онова, което искам да ви кажа, професор Нороня, е, че колкото повече наблюдаваме и изследваме Вселената, все повече се убеждаваме, че тя ни разкрива две основни характеристики, присъщи на разумна съзидателна сила. — Вдигна ляв палец. — Едната е рационалността, с която всичко е замислено. — Прибави ляв показалец. — Другата е намерението, с което са планирани нещата, за да се зароди животът. Животът не е случайно събитие, не е резултат от съвпадения, не е следствие от необичайни обстоятелства. Той е неизбежен резултат от съвършеното функциониране на законите на физиката и загадъчните й константи. — Направи пауза, придавайки повече драматизъм на думите си. — Вселената е замислена, за да създава живот.
Думите му отекнаха из библиотека „Жоанина“, разнасяйки се в тишината като облак из небето.
— Разбирам — прошепна Томаш. — Смайващо е! Онова, което този втори начин за доказване на съществуването на Бога ни разкрива, е… е направо изумително, меко казано.
— Да — съгласи се Луиш Роша. — Откриването на Антропния принцип представлява второто доказателство за съществуването на Бог. — Взе отново свитъка с документите, спирайки се на страница, която вече беше проучил. — Спомняте ли си за насоката, подсказана от Айнщайн?
— Да.
Физикът прочете написаното на листа.
— Айнщайн е казал, ще цитирам: „Онова, което всъщност ме интересува, е дали Бог е могъл да сътвори света по друг начин, тоест дали изискването за логическа простота оставя някаква свобода“. — Взря се в Томаш. — Знаете ли какъв е отговорът на този въпрос?
— Предвид онова, което ми казахте, отговорът може да бъде само „не“.
— Абсолютно вярно. Отговорът е „не“. — Луиш Роша поклати глава. — Не, Бог не би могъл да направи света по различен начин. — Смръщи вежди и едва забележимо се подсмихна, почти лукаво. — Но има още нещо, което не съм ви казал.
— Още нещо ли? Какво?
— Както се вижда, Антропният принцип недвусмислено показва съществуването на Бог. Иначе казано, след като всичко е толкова невероятно прецизно настроено, за да се роди живот, то е, защото Вселената наистина е била сътворена с този замисъл, нали? Но остава известно съмнение. То е абсолютно незначително, но си остава като трън в петата и не ни дава мира. — Сниши глас до шепот. — Ами ако всичко това все пак е една грандиозна случайност? Ако всичко това е само необикновено стечение на обстоятелства в резултат на поразителни съвпадения? Спечелили сме многобройни космически лотарии, това безспорно е така, но колкото и невероятно да ни изглежда, винаги съществува възможността всичко това да е един грандиозен инцидент, нали?