— Навярно Бог е бързал да ни създаде?
— И защо? Да се забавляваме по-дълго? Да си прекарваме времето в гледане на телевизия? Да пийнем по някоя чашка в кафенето на открито? Да си говорим за футбол и жени? А те да прелистват лъскави списания и да гледат сериали? Защо?
Томаш сви рамене.
— Знам ли? — възкликна той. — Но какво значение има този въпрос?
Луиш Роша впери поглед в събеседника си.
— Защото този въпрос е разрешен в последното послание на Айнщайн.
— Какво?
— Шифрованото послание, вмъкнато от Айнщайн в Божията формула, решава въпроса с целта на нашето съществуване.
Томаш пъхна ръка в джоба си и извади сгънатото листче, с което никога не се разделяше. Разгъна го и препрочете шифрованото послание.
— Това ли е?
— Да.
— Искате да кажете, че този ребус разрешава загадката с нашето съществуване?
— Да. Той разкрива защо съществува живот.
Историкът отново се замисли над ребуса.
— Но откъде знаете това?
— Професор Сиза ми го каза.
— Професор Сиза знаеше ли тайната?
— Професор Сиза знаеше пътя към тайната. Айнщайн му разкрил, че това шифровано послание съдържа endgame102 на Вселената.
— Ендгейм?
— Това е много популярен израз в Америка. Означава „крайната цел на играта“.
Томаш поклати глава.
— Извинете, не разбирам — възкликна той. — Какво искате да кажете?
Физикът направи широк жест с ръка.
— Огледайте се наоколо — каза. — Тук, на тази планета, има живот навсякъде. В равнините и планините, в моретата и реките, сред камъните и дори под земята. Накъдето и да се обърнем, виждаме живот. Но знаем, че всичко това е преходно, нали?
— Разбира се, всичко умира.
— Не това имам предвид — поправи го Луиш Роша. — Искам да кажа, че всичко е обречено да изчезне. Периодът, през който е възможен животът във Вселената, е твърде ограничен.
— Какво имате предвид?
— Искам да кажа, че нищо не е вечно. Искам да кажа, че този период на разцвет е само малък епизод в историята на Вселената.
— Малък епизод? Не разбирам…
— Вижте, животът на Земята зависи от активността на Слънцето, нали? Но Слънцето няма да съществува цяла вечност. Ако беше човек, сигурно щеше да е на повече от четиридесет години, което означава, че половината му живот е преминал. С всеки изминат ден нашата звезда става все по-ярка и нагрява все повече планетата, докато разруши цялата биосфера, което ще се случи след хиляда милиона години. И сякаш това не стига, ами след четири или пет хиляди милиона години „горивото“, което подхранва слънчевата активност, ще се изчерпи. Ядрото в едно последно, отчаяно усилие да поддържа производството на енергия сигурно ще се свие, докато квантовите ефекти не започнат да го стабилизират. Тогава Слънцето ще се издуе толкова много, че ще се превърне в гигантска червена звезда, чиято растяща повърхност ще погълне вътрешните планети.
— Какъв ужас!
— Да, така е — каза физикът. — Но по-добре е да свиквате с тази идея. Самата Земя ще бъде погълната от Слънцето. А когато цялото гориво се изчерпи докрай, Слънцето ще се свие, докато придобие сегашните размери на Земята, ще изстине и ще се превърне в черно джудже. Същият процес ще протече и при звездите на небето. Една по една всички ще умрат — някои ще се свият, докато се превърнат в джуджета, други ще избухват като супернови.
— Но може да се родят и нови звезди, нали?
— Ще се родят нови звезди. Въпросът е там, че се раждат все по-малко звезди, защото елементите, от които се образуват, са на изчерпване, тоест първоначалният водород е на привършване, а газовете започват да се разсейват. Най-лошото е, че след няколко хиляди милиона години ще престанат да се раждат нови звезди. Ще преобладават галактически погребения. Със смъртта на звездите галактиките ще стават все по-тъмни, докато един ден ще угаснат всички и Вселената ще се превърне в огромно гробище, пълно с черни дупки. Но даже и черните дупки ще изчезнат, при което материята ще възвърне изцяло предишната си форма на енергия. В по-напреднал стадий ще остане само радиация.
— О! — възкликна Томаш с помръкнало изражение на лицето. — Бъдещето се очертава черно.
— Много черно — съгласи се Луиш Роша. — Което поставя под въпрос Антропния принцип, не мислите ли?
102
Край на играта; финален момент в драматична среща, двубой или поредица от събития (англ.). — Б.р.