— Разбира се. Ако Вселената е обречена да умре по този начин, каква е целта на живота? Защо Бог е сътворил вселена, в която всичко е перфектно съгласувано, за да позволи раждането на живота, след като е планирал да го унищожи? Каква е целта на всичко това?
— Същият въпрос си задаваше и професор Сиза. Защо да създава живот, ако идеята е да бъде унищожен на по-късен етап? Защо да се труди толкова над един толкова ефимерен продукт? Какъв е така нареченият ендгейм, в крайна сметка?
— Така е, въпросът, изглежда, няма решение.
— Не — каза физикът. — Напротив, има решение.
Томаш го погледна учуден.
— Наистина ли?
— Да, професор Сиза намери решението.
— Разкажете ми — въодушеви се историкът. — Не ме дръжте в напрежение.
— Нарича се Окончателен антропен принцип и се основава на констатацията, че е безсмислено да се създава съвършена организация, която би довела до появата на живот, само за да бъде унищожен по-късно. Окончателният антропен принцип постановява, че Вселената е създадена, за да поражда живот. Но не какъвто и да е живот, а разумен живот. И след като се е появил, разумният живот никога няма да изчезне.
Историкът повдигна вежди и на лицето му се изписа недоверие.
— Разумният живот никога няма да изчезне?
— Да.
— Но как е възможно това? Нима не казахте преди малко, че Земята ще бъде разрушена?
— Да, разбира се. Това е неизбежно.
— Тогава как е възможно да не изчезне?
— Явно ще се наложи да напуснем Земята.
— Да напуснем Земята? — Томаш се разсмя. — Извинете, но това започва да ми прилича на научна фантастика.
— Така ли ви се струва? И въпреки това някои учени започват да гледат сериозно на подобен сценарий, знаете ли?
Усмивката на историка се стопи.
— Сериозно ли говорите?
— Разбира се. Земята няма бъдеще, ще бъде разрушена.
— И къде ще отидем?
— Как къде! Ще отлетим на други звезди, разбира се.
Томаш объркано поклати глава.
— Извинете, но какво ще разреши това?
— Ами… струва ми се очевидно, нали? Ако тръгнем към звездите, ще се спасим от неизбежната гибел на Земята.
— И какво от това? Нали звездите ще изчезнат? Нали галактиките също ще угаснат? Нали и Вселената ще загине? Дори да успеем да напуснем Земята, само ще отложим неизбежното, не е ли така? При тези обстоятелства как е възможно да се твърди, че разумният живот никога няма да изчезне?
Луиш Роша обходи с поглед олтара, издържан в маниеристки стил, но вниманието му бе обсебено от мислите му.
— Оцеляването и поведението на живота в далечно бъдеще е предмет на изучаване на един нов клон на физиката — каза той с неутрален тон, типичен за академичните изложения. — Знаете ли, изследванията около този въпрос започнаха с една статия на Фрийман Дайсън, публикувана през 1979 година: „Време без край: физика и биология в отворена вселена“103. В нея Дайсън предлага една обща схема, по която работиха и други учени, интересуващи се от същия въпрос, и по-специално Стив Фрочи, който публикува научен текст на същата тема в списание Сайънс през 1982 г. Последваха и други публикации, като всички се основаваха на физичните закони и информатиката.
Томаш продължаваше да гледа объркано.
— Всичко това ми изглежда необикновено — сподели той. — Нямах и най-малка представа, че се е появил нов клон на физиката, който се занимава с оцеляването на живота в далечно бъдеще. Но честно казано, не смятам, че е възможно, на фона на потресаващата картина на неизбежната гибел на звездите и галактиките, която обрисувахте преди малко. Как е възможно животът да оцелее при тези условия?
— Искате ли да ви обясня?
— Моля! Целият съм в слух.
— Вижте, ще го изложа в общи линии, съгласен ли сте? Ще оставим техническите подробности за друг, по-спокоен разговор.
— Добре.
— Вече тече първата фаза. Става въпрос за развитието на изкуствения интелект. Истина е, че нашата цивилизация прави едва първите си стъпки в компютърната технология, но еволюцията е много бърза и скоро компютрите ще достигнат човешкия капацитет в процесите на обработка на информацията. Навярно не е далеч денят, когато компютрите ще достигнат човешкото ниво на разум според теста на Тюринг, не знам дали сте чули вече за това.