— Баща ми спомена за него.
— И така, инженерите предвиждат, че освен компютри, умни като нас, ще можем да създадем и роботи, които да бъдат универсални конструктори. Нали знаете какво представляват универсалните конструктори?
— Мм… не.
— Универсалните конструктори са така устроени, че да могат да изграждат всичко. Например една машина от фабрика за производство на автомобили не е универсален конструктор, тъй като е предназначена само за производство на автомобили. Но човешките същества са универсални конструктори, тъй като притежават способност да строят всичко, което може да бъде построено. И така, учените твърдят, че е възможно да се създаде машина, която да бъде универсален конструктор. Математикът Джон фон Нойман вече е показал начина, по който биха могли да бъдат създадени подобни конструктори, а НАСА казва, че е възможно да ги произведе за няколко десетки години, стига да разполага със съответното финансиране, разбира се.
— Но каква е ползата от тези… универсални конструктори? Ще ни спестят труд ли?
Луиш Роша направи малка пауза за драматичен ефект.
— Ще гарантират оцеляването на цивилизацията.
Събеседникът му отново се изненада.
— Възможно ли е това?
— Вижте, не забравяйте, че Земята е обречена да загине. След милиони години повишената слънчева активност ще унищожи биосферата. Според Окончателния антропен принцип, след като разумът се е появил във Вселената, той никога не ще изчезне. При това положение земният разум няма друга алтернатива, освен да напусне люлката си и да насели звездите. Инструментите в този процес са компютрите и универсалните конструктори. Вече изглежда неизбежно, че универсалните конструктори от бъдещето ще летят към най-близките звезди. Тези универсални конструктори ще имат специфични инструкции за колонизирането на звездните системи и за изграждането на нови универсални конструктори, които на свой ред ще бъдат изпратени на други звезди и така нататък в един процес на експоненциален растеж. Това ще започне, разбира се, с експлоатирането на най-близките звезди като Проксима Кентавър и Алфа Кентавър, като постепенно ще се разпростре над следващите звезди, а именно Тау Кит, Епсилон Еридан, Процион и Сириус, в една следваща, втора фаза.
— Нима е възможно това?
— Има учени, които казват, че е възможно. Процесът ще отнеме много време, разбира се. Няколко хиляди години. Но това е много време само в човешки план, в космически мащаб периодът е нищожен.
— И колко ще струва подобно нещо? Сигурно е цяло състояние…
— Съвсем не — възкликна физикът. — Относително евтино ще излезе, знаете ли? Тъй като ще е достатъчно да бъдат създадени четири-пет универсални конструктора, не повече. Вижте, когато се стигне до първата звездна система, универсалният конструктор ще тръгне да търси планети или астероиди, откъдето да извлече металите и въобще всички необходими суровини. Роботът ще започне да колонизира тази система и да я населява с изкуствен, програмиран от нас живот, а може би и с човешки същества, тъй като е възможно да им дадем генетичния си код за възпроизводство веднага след като бъдат открити подходящи условия. Освен това роботът ще има и мисията да произвежда нови универсални конструктори, които ще изпраща към следващите звезди. Колонизацията ще обхваща все по-големи звездни пространства, защото ще има все повече и повече универсални конструктори. Дори и ако първоначалната цивилизация загине вследствие на катаклизъм, тази цивилизация ще продължи да се разпространява самостоятелно из галактиките благодарение на универсалните конструктори и на тяхната автоматична програма за колонизация.
— Но каква е целта, в крайна сметка?
— Ами, на първо място, целта е да се изследва, нали? Искаме да опознаем Вселената. То е като първото ни съприкосновение с Луната и планетите от Слънчевата система. Впоследствие, колкото по-трудно става да се живее на Земята, толкова по-голям приоритет ще се отдава на откриването на планети, където животът би могъл да се прехвърли.
— Да се прехвърли живот? Нещо като галактически Ноев ковчег?
— Точно така.
Томаш се размърда на пейката.
— Не мислите ли, че всичко това звучи като научна фантастика?
— Да, предполагам, че е така. Нормално е сега всичко да ни се струва фантазия. Но когато условията на Земята се влошат, уверявам ви, ще се гледа много сериозно на проблема. Онова, което днес ни изглежда научна фантастика, утре ще стане действителност.