— Господи! Остават ми само девет часа.
— Девет часа ли? За какво?
— За дешифроването на ребуса. — Остави сандвича върху бюрото и се съсредоточи върху омачкания лист. — Трябва да работя.
— Спокойно! Хапнете преди това.
— Не мога. Вече изгубих много време.
Историкът се захвана отново с шифъра, въпреки че в устата му все още имаше хапка от сандвич. Колегата му също започна да си хапва, примъквайки стола си до него, за да може и той да надникне в листа.
— Това ли е шифрованото послание?
— Да.
— Как се дешифрира това?
— Не знам, трябва да прочета документа. Вие чели ли сте го?
— Да, професор Сиза ми го показа.
— А даде ли ви някакво указание как да се дешифрира?
— Не. Каза ми само, че има връзка между шифъра и името на Айнщайн.
Томаш въздъхна.
— Същото ми каза и Тензин. — Почеса се по главата. — Това означава, че името на Айнщайн може да бъде… хм… може да бъде ключовата дума от шифровата азбука. Може би е използвал Цезаровия шифър със своето име. — Взе писалката и придърпа един бял лист към себе си. — Хайде да видим. Нахвърли шифровата азбука с името на Айнщайн.
— Не разбирам — каза Луиш Роша, без да откъсва очи от изписания ред.
— Това е Цезаров шифър с името на Айнщайн отпред — поясни Томаш. — Виждате ли? Идеята е да се напише ключовата дума в самото начало, в този случай Einstein, като махнем повтарящите се букви, тоест крайното ein. След това изписваме останалата част от азбуката в естествения й ред, като прескачаме буквите, които вече сме употребили в ключовата дума einst. Разбирате ли?
— Да. И какво ще правим сега?
— Сега ли? Сега ще поставим нормалната азбука под шифровата азбука и ще видим дали буквите отговарят на някакво послание.
Написа обикновената азбука под тази на шифъра.
— Нека да видим сега на какво отговаря товара ovqo, което се намира на втория ред на ребуса. — Погледът му заснова между двата азбучни реда. Y си остава y, a става e, o става p, v си остава v, q става p.
Написа решението.
И двамата се заеха да анализират резултата.
— Yepvrp? — прошепна Луиш Роша. — Какво означава това?
— Означава, че това не е решението — въздъхна Томаш. — Означава, че трябва да потърсим друг път. — Почеса се замислено по брадичката. — По дяволите, какъв може да е този шифър, включващ името на Айнщайн?
Историкът опита още няколко варианта, но към полунощ се оказа в сляпа улица. Не успяваше да получи шифрова азбука с името на Айнщайн, която да проработи. Отчаян и изморен, той се отпусна на стола и притвори очи.
— Не мога — прошепна обезсърчен. — Както и да опитвам, не става.
— Отказвате ли се?
Томаш изгледа физика и като марионетка, внезапно изпълнена с енергия, бързо се надигна и сграбчи листа.
— Не мога — възкликна той. — Трябва да продължа да опитвам.
— Какво смятате да правите в такъв случай?
— Добър въпрос. След като вариантите с името на Айнщайн не проработиха, какво би могъл да направи?
— Засега може би е по-добре да забравим този втори ред, а?
— Томаш сви устни. — Я по-добре да се опитаме с този. — Посочи първия ред. — Виждате ли това? Тук се казва see sign, тоест виж знака. — Вдигна глава от листа и внимателно се вгледа в своя събеседник. — Докато четохте ръкописа, не забелязахте ли някакъв странен знак?
Физикът се замисли.
— Доколкото знам, не. Нищо не съм забелязал.
— Тогава какъв, по дяволите, е този знак, за който се споменава в криптограмата? И двамата останаха загледани в думите see sign.
— А може би самата фраза е някакъв знак? — попита Луиш Роша.
Томаш повдигна вежди.
— Фразата да е всъщност знакът?
— Забравете, идеята е глупава.
— Не, не. Нека да помислим. — Пое си дълбоко дъх. — Как тази фраза сама по себе си може да бъде знак? Ами… ако е анаграма?
— Анаграма ли?
— Да, защо не? Да видим какво ще стане, ако разместим буквите. — Наведе се над листа и се зае да пробва разни комбинации. — Нека да свържем съгласни с гласни. Да видим. Съгласните са s, g и n, а гласните са e и i. Нека да започнем с n.