Опита различни съчетания, като използваше буквите, включени в думите see sign.
— Не, нищо не излиза — установи криптоаналитикът. — Може би е по-добре да опитаме с g.
Застина.
Взря се смаян в последния ред, с полуотворена като на риба уста. Дълго остана безмълвен, забил поглед в думата, която най-неочаквано се беше появила на листа, докато най-сетне изрече като сомнамбул скритото послание в анаграмата.
— Genesis. Битие.
В неудържима възбуда, почти в треска, прекараха следващия час, ровейки из Библията, която бяха издърпали нетърпеливо от ръцете на сънения свещеник, на чиято врата бяха похлопали в църквата „Сан Мигел“. Томаш четеше и препрочиташе Петокнижието, търсейки някакъв знак, който да се появи в текста като спасителното „Сезам, отвори се!“.
— В начало Бог сътвори небето и земята — прочете на глас за трети път. — А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един. И рече Бог: да има твърд посред…
— Чуйте — запротестира Луиш Роша, явно възбудата постепенно беше започнала да отстъпва пред умората. — Нали няма пак да четете всичко това отначало?
Томаш се поколеба.
— Трябва да чета. Иначе как ще открия знака?
— Но дали знакът наистина е тук?
Историкът размаха омачкания лист със записките.
— Нима не видяхте шифрованото послание от Айнщайн? От See sign получихме Genesis. Доколкото разбирам, това има едно-единствено тълкуване. Става въпрос за холографско послание, при което шифърът и шифрованото послание се допълват. Не виждате ли? See sign дава Genesis. Всъщност Айнщайн е искал да ни каже: See the sign in Genesis — Виж знака в Битие.
— Но какъв знак?
Томаш погледна към големия том на Библията, който седеше разтворен на бюрото.
— Не знам. Нали това трябва да открия?
— И ще го откриеш, като прочетеш триста пъти Битие?
— Ако се наложи — каза Томаш. — Ще го прочета толкова пъти, колкото е нужно, за да проумея кой е знакът, за който говори Айнщайн. Да виждате друга алтернатива?
Луиш Роша посочи към втория ред на шифрованото послание.
— Алтернативата е да се опитаме да дешифрираме това последно послание. Това lya ovqo.
— Но аз не мога да разбия този шифър…
— Извинете, но вече ви видях да разбивате шифъра на първия ред.
— Беше анаграма, доста по-лесно нещо.
— Няма значение. Щом успяхте да дешифрирате първия ред, ще успеете да дешифрирате и втория.
— Вижте, вие не разбирате. Вторият ред е безкрайно по-труден от…
Мобилният му телефон иззвъня.
Томаш се поколеба, премисляйки възможността да го изключи. Нуждаеше се от пълна концентрация, за да разбие шифъра и да разкрие тайната преди осем часа сутринта. Ако не успееше да се справи, щяха да върнат Ариана в Иран, а той не можеше да го допусне. Трябваше да разбие последния шифър, а за целта му беше необходима пълна концентрация. Май беше по-добре да изключи мобилния.
Телефонът продължаваше да звъни.
— Ало?
Беше решил да се обади, това нямаше да го разсее чак толкова, нали? Освен това можеше да е Грег с новини от Ариана.
— Професор Нороня?
Не беше Грег.
— Да, аз съм. Кой се обажда?
— Обажда се Говея, от университетската болница.
Беше лекарят на баща му.
— А, доктор Говея. Разговаряхме наскоро. Как сте?
— Професор Нороня, трябва незабавно да дойдете тук.
— Къде? В болницата ли?
— Да.
— Баща ми добре ли е?
— Не, професор Нороня. Баща ви не е добре.
— Какво става?
— Елате, моля ви.
— Но какво става, за Бога?
За момент телефонът остана безмълвен.
— Баща ви няма да преживее нощта.
XLII
Веднага след появата си в болницата, Томаш беше отведен ОТ дежурната сестра в стаята, където се намираше баща му. Минаваше един часът и болничните отделения бяха потънали в мрак, разсейвай от бледата светлина на една-две лампи в ъгъла, рисуващи призрачни фигури по стените.