Грег поклати глава и сви устни.
— Не съм чувал за него.
— Няма значение — каза криптоаналитикът, махвайки вяло. — Един ден, докато Алберти се разхождал из градините на Ватикана, срещнал един свой приятел, който бил на служба при папата. В приятелски разговор засегнали някои интересни аспекти на криптографията и Алберти се въодушевил да пише по въпроса. Изпълнен с ентусиазъм, Алберти предложил нов вид шифър. Идеята му била да се използват две шифрови азбуки, като всеки символ се заменя с буква ту от едната, ту от другата азбука.
— Не разбирам.
Томаш разгъна листа с ключа и посочи редовете с азбуките.
— Лесно е — каза той. — На първия ред се намира обикновената азбука, нали? Двата реда отдолу са двете шифрови азбуки. Представете си, че искам да напиша аасс. Буквата от първата азбука на шифъра, която отговаря на a, tf а нас е b, нали? От втората азбука на шифъра това са съответно буквите g и x. И така, посланието aacc, след като го шифроваме по тази система, става gbx, виждате ли? Като редуваме оригиналния текст между двете азбуки, избягваме повторението на букви, което затруднява разбиването на шифъра.
— О, разбрах.
— Онова, което Айнщайн ни е дал, е информацията, че е използвал шифър на Алберти, както и верните буквени поредици от шифровите азбуки.
Грег посочи към втория ред на шифрованото послание.
— Ако използваме този метод, ще научим ли какво послание се крие в това lya ovqo?
— Да, по принцип, да.
— Какво чакаме тогава? Let’s do it, pal!108
Томаш взе писалката и сравни всяка буква от шифровите азбуки.
— Ами добре, нека да видим какво означава това lya ovqo. — Въздъхна. — Това y според първата шифрова азбука отговаря на i, а a по втората азбука отговаря на l. — Надраска набързо буквите. — Хмм… o става r и v става s. Имаме едно q, което отговаря на v, и o, което е b. Фразата изникна на хартията.
— Не разбирам — каза Грег, свъсвайки вежди. — Il rsvb? Но какво е това?
— Оригиналното послание, шифровано от Айнщайн — поясни Томаш.
Американецът повдигна очи и го изгледа въпросително.
— Но това не означава нищо…
— Не, нищо.
— В такъв случай?
— В такъв случай ще трябва да продължим с дешифрирането, не мислите ли?
— Но нали го дешифрирахме?
— Очевидно не сме — възкликна Томаш. — Както отбелязахте, il rsvb нищо не означава. Което ще рече, че сме направили само първата крачка в дешифрирането.
— Значи има и още?
— Разбира се, че има. — Посочи последната дума, изписана под редовете с азбуките. — Виждате ли това име?
— Да. И какво?
— Можете ли да го прочетете?
Грег се наведе над хартията.
— Ат… атбарт?
— Атбаш.
— Атбаш — повтори американецът. — Какво е това?
— Атбаш е традиционна форма за староеврейско шифрово заместване, използвана в Стария завет. Идеята се състои в следното: буквата, която се намира примерно на трета позиция от началото на азбуката, се замества с буква, стояща на трета позиция от края на азбуката. Така c става x, нали? Третата буква от нормалния азбучен ред е заместена с третата от края и така нататък.
— Разбирам.
— Има много примери за атбаш в Стария завет. Например в Йеремия често се появява думата_ checha_, с която започва с две еврейски букви — shin и kaph. И така, shin е предпоследната буква от еврейската азбука. Като я заместим с втората поред от азбуката, получаваме beth. Kaph е дванадесетата буква, ако броим отзад напред, затова ще я заместим с дванадесетата по ред буква от началото — lamed. Следователно shin-shin-kaph става chechac, което ни дава beth-beth-lamed. Babel. Вавилон. Разбрахте ли?
— Да, хитро.
— Хитро и просто.
— Айнщайн е използвал атбаш в този свой шифър, така ли?