На всички онези, които се съмняват в научните основи на тази хипотеза, предлагам да направят справка в библиографията, която съм използвал за отстояване на главната теза в романа. По въпросите, свързани с Антропния принцип и разпространението на интелекта из Космоса, ми бяха необходими Антропният космологичен принцип от Джон Бароу и Франк Типлър; Физика на безсмъртието от Франк Типлър; Физическите константи в природата от Джон Бароу; Случайната вселена от Пол Дейвис. За заключенията в измисления Die Gottesformel се базирах на Науката на Бога от Джералд Шрьодер. За обща научна информация, както и за някои научни подробности, засегнати в този роман, са ползвани предимно Теории за вселената от Гари Морин; Вселената от Мартин Рийс; Смисълът на относителността от Алберт Айнщайн; Еволюция на физиката от Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд; Физични принципи на квантовата теория и Природата в съвременната физика от Вернер Хайзенберг; Хаос от Джеймс Глик; Природата на хаоса от Едуард Лоренц; Въведение в хаоса от Зиаудин Сардар и Ивона Абрамс; Хаос и Хармония от Трин Ксуан Туан; Хаосът и нелинейната динамика от Роберт Хилборн; Синк от Стивън Строгац; Божието съзнание и Бог в модерната физика от Пол Дейвис; Дао на физиката от Фритьоф Капра; Увод във времето от Крейг Календър и Ралф Едни; Кратка история на почти всичко от Бил Бражъп; Пет уравнения, които промениха света от Майкъл Гийен и Как да повярваме от Майкъл Шермер.
Изразявам благодарност на Карлуш Фиоляиш и Жоао Кейро, преподаватели по физика и математика в Университета в Коимбра, за научната редакция на този роман — ако има някаква грешка, тя по никакъв начин не се дължи на тях, а на моя прословут инат; задължен съм на Самтен, моя водач в Тибет; на моя редактор Гилиерме Валенте за неговата всеотдайност и разбира се, на Флорбела, както винаги, моят първи читател и основен критик.