Португалецът изглеждаше объркан.
— Не, не разбирам.
— Помислете малко, професоре. Аз съм мюсюлманка и както самият вие отбелязахте, произхождам от страната на аятоласите, където, както сам знаете, се държи изключително много на морала. Колко ирански жени според вас биха могли да спрат някой европеец на улицата и да го поканят на обяд?
— Ами… всъщност… нямам представа.
— Нито една жена в Иран не би го направила, драги професоре. Нито една. Ако в момента ние двамата сме тук заедно, то е, защото трябва да обсъдим нещо.
— Да обсъдим ли?
Ариана опря лакти на масата и погледна Томаш в очите.
— Професоре, както ви казах, знам, че сте в Кайро заради конференцията, както и заради древната египетска реликва за музея „Гулбенкян“. Но аз ви доведох тук, за да ви предложа друга сделка. — Наведе се, за да вземе една папка от пода и я сложи на масата. — В тази папка има копие от ръкопис, което би могло да стане откритието на века. — Погали леко папката. — Тук съм по нареждане на моето правителство, за да ви попитам дали бихте искали да работите с нас върху превода на този документ. Томаш задържа за миг погледа си върху иранката.
— Искате да кажете, че възнамерявате да ме наемете? Това ли е?
— Да, това е.
— Нямате ли собствени преводачи?
Ариана се усмихна.
— Да кажем, че това е във вашето поле на работа.
— Древни езици?
— Не съвсем.
— Тогава? Криптоанализ?
— Да.
Томаш потърка брадичка.
— Хм — промърмори. — Какъв е този ръкопис?
Иранката изправи гръб, заемайки почти протоколна поза.
— Преди да продължим с разговора, мога ли да поставя едно предварително условие?
— Кажете.
— Всичко, което ще си кажем оттук нататък, е поверително. Вие не трябва да разкривате никому нищо от съдържанието на разговора ни. Разбрахте ли? На никого. Дори да не постигнем съгласие, вие се задължавате да запазите мълчание относно предмета на разговора. — Погледна го в очите. — Ясна ли бях?
— Да.
— Убеден ли сте?
— Да, не се притеснявайте.
Ариана отвори папката и извади картонче и лист хартия, които показа на събеседника си.
— Това е личната ми карта на служител от Министерството на науката.
Томаш взе картата. Беше написана само на фарси и имаше снимка на Ариана с традиционно облекло.
— Всякак сте хубава.
Иранката се усмихна.
— А вие? Все същият ухажор, нали?
Историкът отново се взря в картата.
— Не разбирам нищо от написаното тук. — Върна документа с равнодушен жест. — Според мен това би могло да е фалшив документ, изработен в която и да е печатница.
Ариана се усмихна.
— Когато му дойде времето, ще се убедите, че всичко това е истина. — Показа му листа. — Това е документ от Министерството на науката, който гарантира автентичността на ръкописа, върху който бихме искали да работите.
Португалецът разгледа документа и го изчете от край до край. Официалният сертификат с ирански печат беше написан на английски език. Според документа Ариана Пахраван бе шеф на работна група, сформирана от Министерството на науката, научните изследвания и технологиите на Ислямска република Иран със задача да разшифрова и прецени автентичността на ръкописа, наречен Die Gottesformel. Накрая завъртулка в синьо представляваше подпис, който не се четеше и който беше идентифициран отдолу като подпис на Бозоргмехр Шафак, министър на науката, научните изследвания и технологиите.
Томаш посочи названието на ръкописа.
— Die Gottes какво?
— Die Gottesformel. На немски е.
— Разбрах, че е на немски — разсмя се той. — Но какво е?
Ариана извади от папката още един лист, сгънат на четири, внимателно го разтвори и го обърна към Томаш. Написан с главни букви на пишеща машина, се четеше същият израз DIE GOTTESFORMEL; под него имаше напечатани стихове и подпис в едната четвъртинка от листа.
— Това е ксерокопие на първата страница от въпросния ръкопис — поясни Ариана. — Както виждате, отнася се за същото заглавие, споменато от министър Шафак в представения ви документ.
— Да, Die Gottesformel — повтори Томаш. — Но какво е това?
— Този ръкопис е дело на една от най-значимите личности в историята.
— На кого? — засмя се Томаш. — На Исус Христос ли?
— Виждам, че сте шегобиец.