Бъртрис Смол
Брачен договор
ПРОЛОГ
Англия, 1760
— Женитба? — Валериън Хоксуърт, граф Фарминстър, имаше доста изненадан вид. — Какво, по дяволите, трябва да означават думите ти, бабо?
Старата графиня Фарминстър погледна единствения си внук право в очите и повтори думите си:
— Още когато беше момче, баща ти те сгоди за дъщерята на приятеля си. Мисля, че той дори беше някакъв далечен братовчед. По силата на годежния договор, трябва да се ожениш за момичето, когато то навърши седемнайсет години. И тъй като досега никоя друга не е предявила претенции към сърцето ти, ще отплаваш след три седмици към остров Сейнт Тимъти, който се намира в областта на Западните Индии. Когато стигнеш, ще заявиш правата си над момичето. Захарната плантация е прилична зестра, мило момче, а освен това, крайно време е да се сдобиеш с наследник.
— Момиче, което живее в колониите?
В гласа на графа се долавяха и съмнение, и колебание.
— О, не бъди чак такъв сноб — присмехулно рече баба му. — Сигурна съм, че момичето е получило добро образование. Сигурна съм още и в това, че глупавите госпожици, които познаваш, не са по-образовани от него. А ако й липсват салонни маниери, ще ги придобие тук. Аз самата ще я науча как да се държи в обществото. От нея ще стане очарователна графиня, мило момче. Тъй като цял живот е живяла на този отдалечен остров, тя, без съмнение, ще бъде доволна да живее удобно в провинцията. Няма да има нищо против да остане в имението и да те дари със синове и дъщери.
— Защо никой досега не ми е казвал за това брачно споразумение? — раздразнено попита той.
Пътуването до Западните Индии щеше да трае няколко седмици. След това щеше да бъде принуден да остане на острова още няколко седмици. Едва тогава можеше да сключи брак с момичето и да се върне в Англия. Господи, това можеше да продължи дори три или четири месеца! Щеше да пропусне всички конни надбягвания.
— По дяволите! — тихичко изруга графът. Устните на старата графиня се извиха в усмивка, която разкриваше колко силно се забавлява тя.
— Баща ти сключи брачния договор много преди онова завръщане от Франция, в което загубиха живота си и той, и майка ти, и сестра ти. Дядо ти знаеше за него, но все отлагаше момента, в който щеше да ти разкрие всичко. И така, преди няколко месеца, когато беше на смъртно легло, той ми напомни за даденото обещание. Крайно време е да се задомиш. Тъй като не виждахме нито една подходяща дама, ние решихме, че трябва да се придържаме към този отдавнашен брачен договор. Изпратих писмо на Робърт Кимбърли, бъдещият ти баща, преди няколко седмици. Писах му, че ще пристигнеш на острова в края на март, за да се ожениш за дъщеря му.
И тя му подаде навито на руло копие от брачния договор. Дълбоките сини очи на Валериън Хоксуърт бързо преминаха по редовете, изписани с ясни и красиви букви. Наистина беше сгоден за госпожица Шарлот Кимбърли, родена на шести април, 1743 година. Наближаваше седемнайсетият рожден ден на момичето — времето, определено в брачния договор. Той смръщи вежди и вдигна поглед към баба си.
— И как изглежда тя? — попита той.
Старата графиня поклати глава.
— Нямам ни най-малка представа, мило момче. Никога не съм виждала момичето. — После, като долови бунта, който назряваше в душата на внука й, побърза да добави: — Сигурна съм, че е прекрасна. Робърт Кимбърли доведе съпругата си в Англия по време на сватбеното им пътешествие. Тя беше красавица, доколкото си спомням, а и той беше красив млад мъж. Не е възможно децата им да са грозни, момчето ми. Малко преди семейство Кимбърли да си заминат от Англия, мисис Кимбърли заяви, че е бременна. И тогава баща ти и Робърт обрекоха децата си едно на друго. Разбира се, не се знаеше дали детето, което мисис Кимбърли носи в утробата си, е момче или момиче, но двамата мъже решиха, че първородната дъщеря на Робърт, независимо кога ще се роди, ще бъде твоя съпруга. Две години след раждането на дъщеря им, мисис Кимбърли почина по време на раждане. Тогава детето беше момче. Шарлот Кимбърли остана единствена наследница на баща си, защото, дори да се оженеше повторно, той нямаше да има други деца, които да са негова плът. Твоите родители и сестра ти се удавиха малко след това и всичко беше забравено. Но дядо ти се сети за договора на смъртното си легло. Той ми напомни за него и ме помоли да се погрижа за спазването на поетото задължение. Наистина не би могъл да представиш сериозно възражение, Валериън, тъй като сърцето ти не е обречено на друга.
— Не е — неохотно призна той, а после каза: — Ти спомена, че може би сме далечни роднини, бабо. Каква е връзката между нас?