— Но първо — напомни брат й — ще трябва да родиш наследник на графа. Това е главният ти дълг. По този начин ще се застраховаш за времето, когато Валериън Хоксуърт разбере за измамата.
— Глупости, Джордж! Дори и някой ден да разбере истината, това няма да има никакво значение. Нали ще е получил плантацията. Има много време за бебетата. Представата ми за живота на графиня е различна от това да си седя в имението, което сигурно е изолирано от останалия свят почти толкова, колкото е и нашият остров. Всяка жена може да ражда бебета! Аз искам да отида в Лондон и да видя краля. Но не се тревожи. Ще накарам графа да се влюби лудо в мен. Тогава той ще ми разрешава всичко, което поискам. Ще ми дава всичко, за да не престана да го обичам. — Тя щастливо се засмя. — О, нямам търпение да стана графиня.
— Ти си безсърдечна малка нахалница! — засмя се и Аврора. — Не позволявай мама да чуе какво приказваш. Думите ти ще й причинят нервен припадък.
— Аз обичам мама — призна Каландра, — но не обичам непрекъснато да ми казват какво да правя. Радвам се, че ще замина надалеч.
— Но при теб ще бъде графинята, която ще те съветва какво да правиш — напомни брат й.
— Още една причина да остана в Лондон — отбеляза Каландра.
И тримата се засмяха. А навън внезапна лятна буря докара топъл дъждец, който заромоля по прозорците на кабинета.
Глава 2
Корабът „Ройъл Джордж.“ обикаляше около бреговете на Сейнт Тимъти. Единственият удобен залив се намираше в другия край на острова и беше далеч от пътя на корабите. Графът стоеше до перилата и гледаше пейзажа, който се разкриваше пред погледа му. През последните няколко дни бяха преминали край множество острови, разположени в Западните Индии. Някои от тях бяха изцяло равнинни, други, напротив, бяха набраздени от планини. Този остров имаше само една планинска верига, която беше разположена точно в средата му и минаваше по цялата му дължина. Тя беше гръбнакът на острова. Около нея се простираше равнинна земя. Полетата захарна тръстика заемаха по-голямата част от равнината и бяха наситено зелени. Островът не успя да впечатли графа.
— Сега жънат реколтата — каза му капитанът, който беше застанал до него, без графът да го види. — Островът заема площ от осемдесет квадратни мили. Почти два пъти по-малък е от остров Барбадос. По-малък е и от Гренада. Знаете ли нещо за него, Ваше благородие?
— Много малко — отговори Валериън Хоксуърт. — Знам, че двете семейства, на които крал Чарлз е подарил острова, са свързани с моето семейство посредством бракове. Моята бъдеща невяста и нейният баща са последните останали живи от тези две семейства.
— Това означава, че те са запазили връзките си с Англия. Много от заселниците не искат да имат нищо общо с държавата майка. Започват да приличат на туземците. — Капитанът неодобрително поклати глава.
— Но този клон наши роднини не е като тях. Баща ми и мистър Кимбърли са учили заедно в Оксфорд. Тогава са уредили и брака между мен и мис Кимбърли. На този остров има ли голям град, капитан Конуей?
Морякът отново поклати глава.
— Не, Ваше благородие. Сейнт Тимъти е притежание на фамилиите Кимбърли и Мередит. Те използват земята единствено за отглеждането на захарна тръстика. А и кой би останал да живее тук? С какъв бизнес би се занимавал евентуалният гражданин на този остров? Като се изключат членовете на двете семейства и няколкото бели слуги, населението на острова е изцяло чернокожо.
Графът кимна в отговор, че разбира, и отново впери поглед в синьозеленото море. Островът беше красив, но дали беше доходна инвестиция? Дали момичето на Кимбърли беше наистина добра партия? Прехраната на всички заселници зависеше от реколтата на захарна тръстика. Реши, че първо ще прегледа счетоводните книги и ще говори с мистър Кимбърли. Ако плантацията не е особено доходна, щеше да иска да получи зестра в пари. Корабът влезе в залива. На това място по брега имаше единствено складове.
— Оттук ли товарят захарта, която изпращат в Англия? — попита той капитан Конуей.
— Не, захарта заминава първо за Барбадос, а оттам — за Англия. Големите товарни кораби не спират на малък остров като този. Навсякъде в Западните Индии е същото. Сейнт Тимъти е с прекрасно местоположение, уверявам ви. Плаща се по-малко за превозването на стоките от Ямайка, защото ветровете тук са по-благоприятни.
— Виждам колко много има да се уча — отговори графът.
— Тук ли ще останете, Ваше благородие? — Капитанът си помисли, че това би било странно, освен ако графът не е извършил убийство и бяга от Англия за известно време.