— Прави любов? — помогна й икономът. Думите му прозвучаха доста сухо.
— Да — съгласи се Сали, — точно това имах предвид. Не искаше близостта на графа. Но той и мис Аврора едва успяват да сдържат ръцете си, за да не се докосват непрекъснато. Правят го през цялото време, наистина. В „Хоукис Хил“ всички слуги само за това говореха. Направо е скандално!
— Едва ли е скандално съпругът и съпругата да се обичат, Сали. Във „Фарминстър Хаус“ ние не говорим за господарите си — каза икономът. В гласа му се долавяше силно неодобрение. — Изненадан съм, че мистър Питърс ви е позволил такава свобода. Аз не бих. Хайде, отивай да си изпълняваш задълженията, момиче. И кажи на Марта, че искам да я видя по-късно тази вечер, когато приключи със задълженията си.
— Да, мистър Манърс — каза Сали и побърза да излезе от кухнята. — Дърт козел! — мърмореше си тя под носа.
Икономът гледаше след нея и си мислеше, че тя е типична сплетница. Беше го разбрал още миналия път, когато тя беше в къщата. Новата графиня не приличаше на жена, която би понасяла такова момиче, но то идваше от Сейнт Тимъти, като нея самата, и може би затова графинята проявяваше търпимост. Икономът чу стъпките на господарите си и се опомни. Посрещна графа и графинята още на стълбището. Косата на Нейно благородие беше малко разбъркана. Бузите й бяха приятно поруменели. Манърс си спомни думите на Сали. Но графът беше по-щастлив от всякога и икономът си помисли, че единствено това има значение.
На следващата сутрин, точно в единайсет часа, икономът отвори входната врата за лорд Чарлз Трехърн. Фракът на лорд Трехърн беше с дълга, прилична на лястовича, опашка. Той носеше висока перука, върху която беше кацнала триъгълна шапка.
— Добро утро, лорде — каза Манърс.
— Идвам на посещение при графинята — каза Трехърн.
— Последвайте ме — отговори икономът. Искаше му се да може да зърне лицето на това конте, когато разбере, че графиня Фарминстър не е онази графиня, която той очаква да види. Щеше да подслушва на вратата, след като обяви идването на лорд Трехърн.
— Роди ли се вече така желаният наследник? — попита Трехърн, докато минаваха през всекидневната, която се използваше само сутрин.
— Със съжаление трябва да кажа, че Нейно благородие не успя да износи детето — отговори студено икономът.
— И Хоксуърт й е позволил да се върне в Лондон? — запита Трехърн. Беше изумен. — Мисля, че е решил да я позабавлява малко, преди да опитат отново, а, Манърс?
Икономът не обърна внимание на фамилиарността, с която лорд Трехърн се обърна към него. Отвори вратата на салона и каза:
— Лорд Трехърн, Ваше благородие.
Трехърн бързо мина покрай иконома и влезе в стаята.
— Каландра, mon ange — започна прочувствено да говори той, но думите заглъхнаха на устните му. На лицето му беше изписана силна изненада.
Манърс затвори вратата след него, огледа се, за да се увери, че наоколо няма никой, и застана до вратата, за да чуе какво се говори вътре.
Чарлз Трехърн изумено възкликна. Пред него стоеше графът фермер, както той наричаше Валериън Хоксуърт зад гърба му, а до него — сестрата на Каландра, Аврора с хапливия език.
— Къде е Каландра? — попита ги той. — Казаха ми, че графиня Фарминстър ще ме приеме тази сутрин. Мили Боже, Хоксуърт, не проявяваш ревност, нали? Нима си забранил на Каландра моята забавна компания? Нима не си намерил някоя жертва в провинцията, на която да пробуташ Аврора, та се каниш да я дадеш на мен? Каландра винаги е казвала, че много ще си подхождаме.
— Не бих се омъжила за теб, Трехърн, дори да беше последният жив мъж на тази земя — каза му остро Аврора. — Освен това вече съм омъжена. Ти пожела да видиш графиня Фарминстър. Е, тя е пред теб. Какво мога да направя за теб? Валериън, мили мой, уиски за Трехърн, моля те. Струва ми се малко жълтозелен.
Чарлз Трехърн драматично се отпусна на тапицирания със сатен диван.
— Къде е Каландра? — отново попита той. — Какво сте направили с нея?
Графът пъхна чаша уиски в ръката на госта си и седна срещу него. Аврора се настани до учудения Трехърн.
— Каландра почина по време на раждането, Чарлз — каза тя тихо. — Детето беше неправилно разположено. Тя не успя да се справи. Докторът се опита по хирургически път да спаси бебето, но то вече беше мъртво. Задушило се с пъпната връв. Беше момиче.
— Кога се случи това? — попита Трехърн.
— В последния ден на месец октомври — каза графът.
— И ти си се оженил за Аврора?! — дори лорд Трехърн, който не се изненадваше лесно, беше шокиран. — Кога?
— На четвърти ноември — отговори спокойно Хоксуърт.