— Наистина го ненавиждам — засмя се графът. — Но миналата есен не успях да поднеса поздравленията си на краля за женитбата му. Не присъствах и на коронацията му. Чувствам, че е мой дълг да го сторя сега.
— Ще го харесаш, Хоксуърт — каза лорд Мотли с блясък в очите. После снижи глас: — Ние го наричаме „фермерът Джордж“, защото обича всичко, свързано с живота в провинцията. Кралицата също. Двамата много си подхождат. Мълвата гласи, макар още да не е потвърдена официално, че кралицата очаква дете. Талията й обаче е все така стройна, като в деня на сватбата. Кой знае дали има и зрънце истина в клюката! Кой ще се погрижи да бъдете представени на техни величества?
— Граф Бът.
— Бът? Е, Хоксуърт, имаш връзки доста нависоко. Не предполагах това. Не се доверявай на Бът. Влиянието, което има в двора, няма да е вечно, защото вигите го ненавиждат Страхувам се, че го бива само да урежда срещи с краля.
— Аврора, mon ange, изглеждаш божествено! — чу тя лорд Трехърн да шепне в ухото й. Миг след това той застана пред тях. — Здравей, Мотли! Как си? Все още ли си търсиш съпруга? Тази вечер няма подходящи момичета за баронет със скромни средства като теб — ухили се лорд Трехърн. — Обзалагам се обаче, че Аврора познава някое сладко провинциално момиченце от добро потекло, което може да ти роди деца.
Лорд Мотли им се поклони сковано и се отдалечи.
— Трехърн, езикът ти прилича на ръждясал нож — каза Аврора. — Не само че реже, ами след него остава и инфекция. Какво, за Бога, имаш против бедния лорд Мотли?
— Отегчителен е — каза без заобикалки Трехърн. — Заедно ли ходехте на училище, Хоксуърт?
Графът кимна развеселен. Робърт Мотли беше добродушен човек, но Трехърн беше прав. Беше досаден. Трехърн не обичаше компанията на скучни хора.
— А ти забавлява ли се, докато разказва на всички в Лондон колко скандално сме се държали двамата с Аврора? — леко подигравателно попита той.
— Разказах само на хората, които имат значение — отговори Трехърн леко обиден. — Не е хубаво клюките да се разказват на всички, мили мой приятелю. Мислех, че това ви е известно. Представихте ли се вече на Бът?
— Току-що пристигнахме. Още не съм го открил, толкова много хора има тук — отговори графът.
— Няма и да го откриете. Той е в Синята стая с техни величества. Там се представят новопристигналите. Елате, ще ви покажа къде е. — И той бързо си запробива път през тълпата.
Те го последваха. Очите на Аврора жадно разглеждаха всичко наоколо. Балната зала беше великолепна. В свещниците имаше инкрустирано истинско злато, а стените бяха украсени с романтични рисунки. На тавана бяха изобразени богини с огромни гърди и полуголи богове. Рисунките бяха обградени със злато и сребро. Кристалните полилеи блестяха. Горяха безброй свещи от пчелен восък и в стаята беше много светло. До стените бяха поставени дървени столове, украсени с инкрустации от чисто злато, и дивани, тапицирани с червено кадифе. В един от ъглите беше издигнат подиум за музикантите. Всички бяха красиво облечени. „Кели щеше да бъде очарована от всичко тук — помисли си Аврора, — а единственото, което искам аз, е да се върна у дома в «Хоукис Хил». Не обичам Лондон. Той е прекалено голям и шумен град.“
Излязоха от балната зала и последваха лорд Трехърн в една от богатите на картини галерии. В нейния край имаше двойна врата. Двама лакеи стояха от двете страни. Те отвориха широко вратите и ги пуснаха да влязат в Синята стая, наречена така заради сините пердета и сините тапицерии на мебелите. Веднага към тях се приближи висок джентълмен с източено аристократично лице и протегна ръка за поздрав. Не се усмихна, но обноските му бяха мили и приятни.
— Хоксуърт, приятелю мой, очарован съм, че тази вечер успяхте да се присъедините към нас — каза учтиво граф Бът.
— А аз съм благодарен за вашето покровителство — отговори графът. Накара Аврора да излезе напред. — Мога ли да ви представя съпругата си, сър? Аврора, това е граф Бът.
— Истинската наследница? — В сините очи на граф Бът се появиха дяволити пламъчета. — Мадам, за мен е чест. Заради вас се надявам, че скоро ще можете да си отидете у дома, макар че заминаването ви ще причини силна мъка на членовете на двора. — Той й целуна ръка и галантно се поклони.
Аврора направи красив реверанс.
— Благодаря ви за проявената към моя съпруг и мен самата любезност. За нас това е голяма чест. Нямам търпение да пиша на майка си и да й разкажа всичко за тази вечер.
— Хайде, елате да ви представя на техни величества — каза графът и ги поведе към мястото, където седяха кралят и кралицата.