Кралят беше красив млад мъж с бяла кожа, руса коса и леко изпъкнали сини очи. Беше първият и единствен немски принц, роден и отгледан изцяло в Англия — факт, с който той много се гордееше. Противно на дядо си, Джордж II, и прадядо си, Джордж I, той нямаше немски акцент. Английският беше неговият роден език. Младата кралица, макар да не беше красива, имаше приятно дребно лице, блестящи сини очи и рижа коса. Тя беше едва на седемнайсет години. Кралят — на двайсет и три.
— Ваше Величество — каза граф Бът, — мога ли да ви представя Валериън Хоксуърт, дук Фарминстър, и лейди Аврора, неговата съпруга. Те не успяха да дойдат за вашата сватба, нито за коронацията, и сега са в Лондон специално за да ви поднесат почитанията си. Дукът, също като вас, изпитва силна любов към селското стопанство и сам се грижи за именията си. Отглежда превъзходни коне и говеда.
Лицето на краля незабавно засия.
— Вие имате ферми? — попита той.
— Да, Ваше величество — отговори графът с поклон.
— Къде се намират именията ви?
— В Хиърфордшир, Ваше величество.
— Трябва някой ден да дойдем да ги видим. Ще повярвате ли, че ви завиждам, Хоксуърт? Не бих искал нищо друго, ако можех да се грижа за земята си.
— Но Англия има нужда от вас, Ваше величество — мило му възрази графът. — Вие ще управлявате страната справедливо.
— Въпреки фермерското си сърце, имате език на опитните придворни — засмя се кралят. После се обърна към съпругата си: — Мога ли да ви представя Нейно величество, Ваше благородие. Мила моя, това е дук Фарминстър.
Графът поздрави кралицата, а крал Джордж посвети вниманието си на Аврора, която веднага направи реверанс.
— Казаха ми, мадам, че сте petite cause celebre — каза той. — Какво, за Бога, сте направили, за да заслужите подобна репутация? Изглеждате ми съвсем разумна и уважавана млада дама.
Аврора веднага се изчерви, което убеди краля в нейната честност, Аврора обясни съвсем накратко и заключи:
— Страхувам се, че постъпих много глупаво, Ваше величество.
— Наистина — смъмри я кралят, — но добрият Бог ви е дал втора възможност, Ваше благородие. Възползвали сте се от нея и, доколкото виждам, сте щастлива. Харесвате ли живота в провинцията?
— О, да, Ваше величество! — извика въодушевено Аврора. — Обожавам „Хоукис Хил“! Той много ще ми липсва! Имението е идеалното място за отглеждането на нашите деца.
— И вие искате да имате деца, Ваше благородие?
— О, да!
Кралят се усмихна. В каквито и грехове да обвиняваха тази млада жена, тя очевидно вече се разкайваше. Щеше да бъде добра съпруга и отлична майка. Крал Джордж одобряваше тези жени, които изпълняваха дълга си с радост. Искаше всички жени в Англия да са такива.
— Нека ви представя на кралицата.
Аврора направи реверанс на кралица Шарлот и беше наградена с усмивка.
— Не сте родена тук, нали? — отбеляза кралицата.
— Не, Ваше величество. Родена съм на остров Сейнт Тимъти, в Карибско море. Дойдох в Англия едва преди година. Сейнт Тимъти бил подарен на семейството ми от крал Чарлз II.
— Какъв беше животът ви на острова? — попита кралицата, изпълнена с любопитство.
— Отглеждахме захарна тръстика, Ваше величество.
— Имахте ли роби?
— Да, защото без тях не бихме могли да отглеждаме захарна тръстика. Работата е трудна и извънредно уморителна — обясни Аврора. — Но не се отнасяхме лошо с тях, Ваше величество.
— Чух, че на другите острови не било така — отбеляза граф Бът.
— Да. Повечето от плантаторите се отнасят с робите си като със стока, която лесно може да се подмени с друга. Но моето семейство мислеше, че това не е според християнските закони. Освен това, по-дълго време е необходимо да се обучи нов роб. Реколтата, която получаваме, не е по-малка от получаваната в други плантации. Но цената, с която постигаме това, е по-малка, защото не подменяме постоянно работната си ръка с нова. Следователно печалбата ни е по-висока.
Кралят отново се засмя.
— Хоксуърт, мисля, че съпругата ти е много практична жена. Ти си късметлия.
Валериън Хоксуърт се усмихна широко.
— Да, Ваше величество, наистина съм щастлив. Вярвам, че и Ваше величество има същия късмет с кралицата. — Той галантно се поклони на Шарлот.
Очите на кралицата весело блестяха. Беше очевидно, че комплиментът на графа й е доставил огромно удоволствие. Граф Бът отново излезе напред.
— Ваши величества, мисля, че е време да откриете бала — каза той тихо.
Кралят кимна и каза:
— Последвайте ни, Фарминстър. В някой от идните дни искам да говоря с вас за една идея, която ми хрумна. Засяга селското стопанство. Нали ще останете в Лондон до пролетта?