— Да, Ваше величество — каза Валериън Хоксуърт.
Отново влязоха в балната зала, като вървяха плътно зад кралската двойка. Следваха ги граф Бът и лорд Трехърн, който преливаше от задоволство при това временно подобряване на общественото му положение.
Музикантите засвириха. Кралят поведе кралицата. Откриха танците с менует, следвани от граф и графиня Фарминстър. Вторият танц кралят танцува с Аврора, а Валериън — с кралицата.
— Сега успехът ви във висшето общество е сигурен — увери я лорд Трехърн по-късно, докато я придружаваше до бюфета, където щяха да изпият по чаша шампанско. — В провинцията може още да се носят клюки за вас, но тук, в Лондон, постигнахте триумф, mon ange.
— И какво точно означава триумф в Лондон, Трехърн? — попита го Аврора. — Човек не може непрекъснато да посещава балове.
— Господи, не! — обясни Трехърн. — Има и надбягвания с коне, пикници, разходки с лодки, игри с облози за джентълмените, игри на карти за дамите и, разбира се, човек прави посещения и оставя визитната си картичка. Имате визитни картички, мила Аврора, нали?
— Не — отговори тя смутена.
Лорд Трехърн беше шокиран.
— О, мила моя. Ще ви посетя утре и ще ви заведа до магазина на мистър Доув. Той прави най-хубавите визитни картички в Лондон, не, излъгах, в цяла Англия. Безусловно ще ви трябват картички, за да правите посещения, mon ange.
Аврора отпи от шампанското си.
— И на кого ще правя посещения? Не познавам абсолютно никого в Лондон. Не мога да посещавам хора, които не познавам, нали, Трехърн?
— Mon ange, след тази нощ хората няма да имат търпение да ви посетят. Нали ви казах, че постигнахте триумф. Не само сте една от най-красивите жени тук, но сте облечена изящно. Кралят и кралицата ви се възхищават, танцувахте с краля, а вашият съпруг — с кралицата. За една провинциална двойка благородници това е учудващо бърз успех. Няма да имат търпение да се запознаят с вас, особено като се знае и необичайната ви история. — Трехърн допи виното си и продължи: — Щом веднъж ви направят посещение, вие трябва да го върнете и да оставите картичката си, за да се види, че сте се отбили в къщата.
Аврора си взе още една чаша шампанско от подноса, който й предложи един от лакеите. Шампанското й хареса.
— Защо трябва да оставям картички, когато правя посещение на хората? Те няма ли да ме приемат, Трехърн?
— Повечето ще ви приемат, след като видят картичката ви, но други може и да не го направят. Някои от тях ще са излезли, за да правят посещения — каза й той. — Аз ще ви казвам, mon ange, кого да приемате незабавно и кого въобще да не приемате. Не трябва да правите впечатление на жена, която няма търпение да спечели одобрението на множеството.
— Всъщност, Трехърн, въобще не ме интересува дали ще спечеля одобрението им — призна Аврора. — Ние сме в Лондон само за зимата. Щом се върнем у дома, съмнявам се, че пак ще дойдем в Лондон.
— Може и така да е. Но докато сте тук, трябва да се срещате и да разговаряте само с хората, които са подходящи за вас. Помнете, че ще дойде денят, в който ще търсите съпруга за сина си.
— Аз нямам син — отговори тя със смях.
— Но ще имате — бързо отвърна той.
По-късно, докато лежеше до съпруга си в леглото, Аврора му разказа за разговора си с Трехърн. Той се засмя.
— Трехърн е глупак. Имаш ли намерение да запазиш неговата компания? — Той си играеше с един кичур от косата й Поднесе го с нежност и благоговение към устните си.
— Не е чак такъв глупак, какъвто изглежда. Развлича ме. Не както развличаше Кели. Тя беше силно впечатлена от него. Аз не съм. Все пак не можем да си седим сами във Фарминстър Хаус чак до пролетта, Валериън. Вече те приеха в „Будълс“ и ти можеш да тичаш до клуба си, когато те обхване скука. Но за мен няма подобен лукс и ще трябва да разчитам на Чарлз Трехърн за развлеченията си.
Той пъхна ръка в деколтето на нощницата и погали гърдите й.
— Аз ще те развличам, любима — прошепна той изкусително и целуна долната част на ухото й.
— Бъди сериозен, Валериън — смъмри го тя.
— Защо? — попита той, като жадно засмука зърната й.
Тя въздъхна и започна да гали врата му.
— Защото… — не успя да се съсредоточи, за да довърши мисълта си, защото нарастващата му страст й попречи.
Той вдигна нощницата чак до кръста й, но тя го спря. Стана и я съблече, а после му помогна да се освободи от нощната си риза.
— Да, така е по-добре — изстена той и я прегърна здраво. — Много, много по-добре.
— Ммм — съгласи се тя. Обичаше да чувства кожата му до своята. Той беше толкова топъл. Топъл и твърд. „Защо Господ е създал мъжа твърд, а жената — мека?“ — запита се тя. Той целуна шията, раменете, но не докосна гърдите й. Устните му бяха нежни, а целувките — възбуждащи. Аврора се замисли. Това, че на жената не й омръзва да прави любов със съпруга си, беше истинско чудо според нея. Все пак, когато една двойка е заедно от доста дълго време, почти няма място за изненади. Тя се радваше на ласките на Валериън. Не. Беше жадна за тях.