Той вдигна глава и я погледна в очите.
— Извинявай — каза той тихо. — Страхувам се, че се проявих като глупак. Но ме движеше любовта, която изпитвам към теб.
— Както някога аз се ръководех от страховете си — отговори му тя. — Нека и двамата престанем да се държим глупаво, съпруже мой.
Той кимна. След малко Валериън отпусна глава на гърдите й и заспа. Аврора се усмихна. Преди две години не можеше да си представи, че подобно щастие е възможно. Само да не беше заплащала такава висока цена за него. Тя нежно погали тъмнокосата му глава, а той тихо прошепна нещо в съня си. Тя затвори очи и също заспа.
Трехърн пристигна на другата сутрин, както беше обещал, за да заведе Аврора до магазина на мистър Доув. Тя беше закусила със съпруга си, който веднага след това беше отишъл да язди в парка. Тя отказа да го придружи, защото знаеше, че Чарлз Трехърн ще вдигне ненужен шум, ако не отиде с него до магазина на Доув. Малкото елегантно магазинче на улица „Сейнт Джеймс“ се оказа истинска находка. Под опитното око на лорд Трехърн тя си поръча картички от тънка хартия с цвета на слонова кост. На картичката трябваше да се изпишат монограмът на графа и нейната титла „дукеса Фарминстър“, с калиграфски букви и черно мастило. Изпълнена с ентусиазъм, тя поръча визитни картички и за Валериън. Нареди на мистър Доув да ги изпрати във „Фарминстър Хауз“ колкото се може по-скоро.
— Ще ги имате до една седмица, Ваше благородие — каза мистър Доув и се поклони ниско.
— Аз също се надявам — намеси се Трехърн — да станат по-бързо. Без картичките, Нейно благородие, не може да прави никакви посещения, а живее далеч от Лондон и не може да се върне да си ги вземе. Глупавата й камериерка въобще не е взела принадлежностите й за писане и кутията с картичките. Момиче от провинцията, нали разбирате. — Той намигна на мистър Доув. — Предано, но не особено умно. — И той многозначително потупа с показалец слепоочието си.
— До утре сутринта ще ви приготвя три дузини, Ваше благородие — отговори с усмивка мистър Доув. — Не може да останете затворена вкъщи в разгара на сезона. Това е немислимо!
Той отново й се поклони. Аврора грациозно кимна, хвана Трехърн под ръка и двамата излязоха от магазинчето.
— Благодаря ти, Трехърн — каза тя с блеснали очи.
— Ти много бързо навлизаш в тукашния живот, mon ange — каза той и се замисли. Макар и да беше привлекателна, Аврора не беше красавица като Каландра, която имаше алабастрова кожа, черна коса и бадемови очи. Каландра, на която той възлагаше такива големи надежди, която беше така щедра и винаги отваряше портмонето си, за да плати, когато той загубеше на карти. А това се случваше доста често. Студената и елегантна Каландра. Дали Валериън Хоксуърт беше направил всичко възможно, за да спаси живота й? Или желанието му да притежава Аврора е надделяло? Особено когато е научил, че тя, а не красавицата Каландра, е наследницата на Сейнт Тимъти. Там е имало лекар, а тя все пак е умряла. Беше сигурен, че Каландра не е трябвало да умира.
Трехърн, мислите ти са някъде другаде — каза Аврора.
— Той се опомни и й помогна да се качи в каретата.
— Мислех си дали хартията, която купи, е достатъчна. Но нали няма дълго да останете в Лондон. Съвсем скоро, mon ange, ще се върнете към идиличния си живот в „Хоукис Хил“, нали? Ти и твоят граф-фермер, макар че, признавам, той не е лош човек.
— Колко мило, че казваш това, Трехърн — леко присмехулно каза Аврора. — Ще предам на Валериън какво си казал за него. А хартията мога да използвам и след като се върна в провинцията. Всъщност отсега нататък ще купувам всичките си принадлежности за писане от мистър Доув. Нали ти ме увери, че това е най-модното магазинче за такива стоки в Лондон.
— Mon ange, започвам да изпитвам надежди по отношение на теб — отговори й със смях лорд Трехърн.
— Заведи ме у дома, Трехърн. Валериън ще се върне от езда и ще се запита защо едно пазаруване трае толкова дълго. Той е много ревнив, нали разбираш.