— Тогава ще го поканя да обядва с мен в „Будълс“ и ще го уверя, че гледам на теб така, както би гледал милия ти брат Джордж — отговори й лорд Трехърн. — Между другото, той намери ли си съпруга?
— Да. — Докато каретата се носеше по лондонските улици, тя разказа на лорд Трехърн всички подробности по сватбата на брат си.
— Дъщеря на свещеник! — засмя се Трехърн. — Щом произходът й е толкова добър, тя е подходяща. Предполагам, че момиче от провинцията ще се справи по-добре с живота на острова от тези разглезени градски дами.
— Бетси ще бъде превъзходна съпруга на брат ми — отговори Аврора. — А какво ще правя аз, ако ти ми отнемеш Валериън и го заведеш на обяд? След това сигурно ще играете на карти и ще мине много време, преди той да се прибере у дома.
— Е, мила, ти ще трябва да се разкрасиш за вечерните задължения. Графинята на Девъншир ще даде грандиозен бал. Знам, че сте поканени. Трябва да ми обещаете един танц. Как ще се забавляваме! А утре следобед ще има продажба на коне в „Хайд Парк“. Ще отидем и тримата. Знам, че съпругът ти силно ще се заинтересува.
— А аз си мислех, че ще трябва да наема човек, който да ми помогне да се оправям тук. Виждам, че след като ти си около мен, това е излишно — засмя се Аврора. — Звучи вълнуващо, Трехърн, но кога обществото успява да си почине от всички тези нескончаеми ангажименти?
— Да си почине? Когато остарее, човек ще има достатъчно време за почивка. Или може да си почива в гроба, mon ange, но ние сме млади и трябва да се наслаждаваме на живота.
— Каретата на графа спря пред „Фарминстър Хауз“. Един от лакеите изтича да помогне на Аврора да слезе. Трехърн скочи след нея и я придружи в къщата.
— Графът върна ли се от езда? — попита Аврора, докато Манърс й помагаше да съблече обточената си с кожи зимна наметка.
— В библиотеката е, господарке — отговори икономът. — Да му кажа ли, че сте се върнали.
— Не, аз сама ще му го кажа. Моля ви, заведете лорд Трехърн във всекидневната стая. Тя забърза към библиотеката. Когато влезе, каза с въздишка: — Лорд Трехърн ме уморява. Сега е твой ред да го забавляваш, Валериън. Иска да те заведе на обяд в „Будълс“. Покани ме на някаква продажба на коне утре следобед. Това ще ми хареса. Никога не съм била на търг за продажба на коне.
— Мили Боже! — възкликна графът. — Иска да ме заведе на обяд? Забеляза ли вече каква прилепчива гъба е той? Обзалагам се, че обожаваше Каландра заради парите, които тя пускаше в джоба му. Струваше ми се странна постоянната й нужда от пари. Никога не успяваше да живее с полагащата й се издръжка, макар че аз винаги съм бил повече от щедър.
— Бъди любезен, господарю мой. Ние сме толкова щастливи! А е очевидно, че Трехърн не е щастлив. Той е забавен, а ние наистина не познаваме почти никого в Лондон.
Графът й се усмихна, приближи се до нея и я целуна нежно.
— Ти имаш добро сърце. И за да ти угодя, ще отида с Трехърн до „Будълс“. Той ще ме накара да играя карти след обяда, предупреждавам те. Само Господ знае кога ще се върна в любящите ти прегръдки.
— Ще се върнеш тъкмо навреме, за да се преоблечеш и да отидем на бала, който дава графинята на Девъншир — напомни му тя с усмивка. — Знам, че мога да имам доверие на Трехърн за това, тъй като и той ще посети бала.
Валериън Хоксуърт изстена.
— Предавам се!
— И ако си много добър — обеща му тя, — ще завършим тази нощ като предната. — Аквамаринените й очи блестяха. Тя бързо прокара розово езиче по горната си устна.
— Можем и следобеда да прекараме по този начин и да пратим Трехърн да върви по дяволите — започна да я изкушава той.
Аврора се засмя.
— Ако го направим, ще бъдем изтощени и няма да можем да отидем на бала на графиня Девъншир, любов моя.
— Наистина ли искаш да отидеш на бала? — Очите му вече бяха потъмнели от страст.
— Да! — каза тя и отново се засмя. — Няма да ти позволя да ме превърнеш в отшелница, Валериън. Щом сме в Лондон, трябва да се възползваме от развлеченията, които предлага. Едва ли някога ще дойдем отново, щом веднъж се приберем у дома. Наистина не харесвам града, но след като вече съм тук, ще опитам от всичко, което Лондон ми предлага. Не виждам причина да идвам отново тук, докато не стане време най-голямата ни дъщеря да дебютира в обществото.
— Ако прекараме следобеда така, както искам аз, дъщерята може да дойде по-скоро. — Логиката му беше необорима.
— Но първо трябва да имаме син — каза Аврора. — Хайде, отиди да намериш Трехърн. Той е в сутрешната всекидневна и с нетърпение чака появяването ти.
— Без съмнение — отговори сухо графът. Притисна я до себе си и зарови лице в косите й. — Сигурна ли си, че не мога да те накарам да промениш решението си, Аврора, любима моя?