— Да.
— Започнаха ли да се изпълват гърдите ти? Зърната ти твърди ли са? — продължи кралицата тихичко.
— Да.
— Изпитваш ли отвращение към определени храни и силно желание да ядеш други?
Аврора кимна:
— Да!
— Тогава, най-вероятно си бременна. Искаш ли да ти уредя среща с лекаря на краля?
— Ще бъда много благодарна, Ваше величество. Ще се върнем у дома едва на първи май. Не искам да чакам чак дотогава, за да се консултирам с доктор Карстеърс. Искам да знам още сега.
— Ще го уредя — каза кралицата и се засмя: — Не мислиш ли, че лейди Джарвис много прилича на спаниела си?
— Мисля — съгласи се Аврора и двете жени се засмяха, като запазиха в тайна причината за смеха си.
— Какви глупави същества! — прошепна лейди Джарвис на седналата до нея жена. — Надявам се, че когато порасне, кралицата ще придобие по-кралски маниери. Младите жени са невъзможни.
— Мисля, че кралицата и лейди Хоксуърт са повече от очарователни — каза графиня Хамилтън. — Младостта и веселието им са заразителни. Хората, с които те общуват, също се чувстват млади. Поне така действат на мен!
Вратите, които водеха към салона на кралицата, се отвориха и влезе кралят. До него вървеше Валериън Хоксуърт. Те се поклониха на дамите. Кралят каза на съпругата си:
— Лоте, Хоксуърт ми разказа невероятни неща за фабриките си. Той произвежда платове от собствена вълна. Само понякога купувал допълнително материали. Когато продаде платовете, дава част от печалбата на фабриките.
— Защо не запазвате цялата печалба за себе си, Ваше благородие? — попита кралицата, изпълнена с любопитство.
— Защото, като позволявам на моите наематели и работници да се облагодетелстват от труда си, те работят по-усилено и по-добре. Нашият плат е с по-добро качество, защото те знаят, че колкото е по-хубав платът, толкова по-висока ще бъде цената му. Като им давам макар и малка част от печалбата, те се стараят платът да бъде първокачествен, Ваше величество — обясни графът. — Допълнителният доход, който си спечелват, прави живота на семействата им по-добър. Аз позволявам на някои семейства със спестените пари да си построят къщи, макар земята, на която са построени, да е моя. По този начин аз се отървавам от грижата по поддръжката на техните жилища. Тези, които не се грижат за ремонта и пребоядисването на къщите си, не получават допълнително пари.
— Изглежда, вие сте строг, но справедлив господар — каза кралицата. — Това е добре, нали, Джордж?
— Да — съгласи се кралят. — Ще поиграем ли на топка по-късно, Хоксуърт? Аз много се интересувам от това, как отглеждате говеда. Бът казва, че вашите са превъзходни.
Графът се поклони.
— Ще бъда доволен да споделя знанията си с Ваше величество — отговори той.
— Фермерът Джордж и графът фермер — каза тихо лейди Джарвис. Тонът й беше пренебрежителен. — Какво ще се случи със страната, която има такъв господар?
— Мисля, че Англия ще бъде по-добро място, ако този крал вземе скиптъра си и си замине — каза тихо лейди Хамилтън.
— Отглеждане на говеда и тъкане на платове — присмя се лейди Джарвис. — Чудя се накъде е тръгнал светът!? — Този път тя произнесе думите малко по-високо и кралят я чу.
— Ще се радвате на вечеря от прекрасно говеждо, мила моя лейди — каза й той остро. — А ако не се тъкат платове, ще останете гола като новородено бебе, мадам. Трябва да благодарим на Бога за земята и за всичко, което тя ни дава. Трябва да благодарим на Бога и за разумните английски земевладелци.
Така смъмрена пред очите на всички, лейди Джарвис се почувства много неудобно особено когато кралицата и Аврора започнаха да се смеят на забележката на краля за голотата. Тя се зачерви от яд, но мъдро замълча. Поне за момента.
Аврора искаше да изненада съпруга си с новината за евентуален наследник, затова кралицата й уреди тайна среща с кралския лекар. В същия ден, в който трябваше да прегледа кралицата, той щеше да прегледа и Аврора.
Срещата се състоя в малката и лишена от величественост къща на краля. Докторът, с усмивка на уста, потвърди предположенията на Аврора.
— Наистина, Ваше благородие, очаквате дете. От прегледа и получената от вас информация съдя, че наследникът, ще се появи на бял свят някъде около единайсети ноември, когато празнуваме Свети Мартин. Вие сте здрава млада жена. Няма да имате трудности с раждането.
— А ще бъде ли безопасно да пътувам до Хиърфордшир в края на април? — попита го Аврора. — Или да тръгнем сега?
— Остават само още няколко седмици, Ваше благородие — каза докторът. — Не виждам причина да променяте плановете си. Предполагам, че каретата ви е удобна, а впрягът — добър. Разбира се, пътуването трябва да се осъществи на разумни преходи.