— А мога ли да яздя? Толкова е тясно и задушно в каретата, а напоследък ми се повдига, когато пътувам.
— Трябва да внимавате, мадам. Не бива да препускате в галоп, нито в тръс. Не бива да се уморявате. Може да яздите бавно по един-два часа на ден. Гаденето бързо ще премине, обещавам ви. А когато стигнете у дома си, трябва да кажете на вашия лекар за състоянието си. Имате лекар в околността, нали?
— Имаме — увери го Аврора. — Моля ви, не казвайте на никого, че очаквам дете, сър. Ще изненадам съпруга си. Неговата първа съпруга, моята доведена сестра, почина при раждане. Ще почакам да стигнем вкъщи и тогава ще му кажа за състоянието си. Не искам да се тревожи без причина. Аз не съм като Кели. Ще имам много деца!
Лекарят се усмихна.
— Доброто отношение към бременността и щастието, което изпитвате, са най-важните условия за успешно раждане, Ваше благородие. Устните ми са запечатани.
Той й се поклони и си замина. Кралицата се втурна в стаята.
— Е?
Аврора кимна, щастливо усмихната.
— Кога? — кралица Шарлот също се усмихваше.
— През ноември. Знаете само вие и лекарят, Ваше величество. Той се съгласи да запази тайната ми. Надявам се, че и вие ще я запазите. Не искам да казвам на Валериън, преди да сме се прибрали у дома. А това ще стане съвсем скоро. Страхувам се, че като си спомни затрудненията на Кели, само ненужно ще се суети около мен. Сестра ми никак не искаше да има деца, но аз се радвам! Историята няма да се повтори в този случай!
Кралицата импулсивно прегърна Аврора и я целуна и по двете бузи.
— Ще запазя тайната ти — обеща тя.
Когато се върна у дома, Аврора видя, че я чака лорд Трехърн.
— Ще те заведа на специално място — каза й той. — Ще ми позволиш ли да те взема довечера?
— Ами Валериън?
— Вече говорих с него. Той ще вечеря насаме с краля, който иска да говори с него за селското стопанство. — Той театрално въздъхна. — Много съм изненадан от интереса на краля към подобни знания. Не знам откъде и как е успял да придобие такова влечение към тези неща. По-добре щеше да бъде, ако се интересуваше от въпросите на управлението. Бът го окуражава в идеите му за божественото равенство, вместо да му помогне да види предстоящото противопоставяне на вигите и торите. Кралят ще трябва да се погрижи и за вътрешния ред. Може да управлява и без божественото право, но не може да го направи без помощта на политиците. Ние живеем в модерно време.
— Ще попитам Валериън дали не възразява да изляза сама с теб — каза Аврора.
— Няма да възрази — увери я Трехърн. — Ще те взема в девет часа, mon ange. Облечи си нещо пищно.
Той й целуна ръка и излезе. Аврора все пак попита съпруга си дали може да излезе с лорд Трехърн.
— Не каза къде иска да ме заведе, но ме предупреди да се облека великолепно. Случаят сигурно е специален. Имаш ли представа, къде ще отидем?
— Тази вечер се дават няколко бала — каза графът, като че ли малко обиден. — Забавлявай се. Предпочитам да говоря с краля за селското стопанство, отколкото да си губя времето по светски събирания. Само още няколко седмици, любима, и ще се върнем в „Хоукис Хил“. Баба ми пише, че макар скандалът още да не е затихнал напълно, ще бъдем добре дошли.
— Слава Богу! Не успях да си намеря истински приятели тук в Лондон, освен кралицата. Нямам нищо общо с дамите от двора. Лоте и аз сме на една и съща възраст. И двете сме чужденки в Англия. Нейното възпитание е като моето. Отгледана е от любящо семейство, в което не са спазвани особени официалности.
— Наричаш кралицата Лоте? — Той беше силно изненадан.
— Само когато съм насаме с нея. Ако ме чуе някоя от останалите дами, ще побеснеят всичките. Те и без това ми завиждат. Особено онази кисела лейди Джарвис. Лоте предпочита между нас да няма формалности. С мен е по-свободна, отколкото с останалите.
— Сигурно не е лесно да си кралица — каза замислено графът. — Но тя поне е щастлива със съпруга си. Кралят я обича силно и нежно. А при днешните бракове това е истинско чудо.
— Ти също ме обичаш. И аз те обичам!
— Още едно чудо! — Той целуна върха на носа й.
— Не знам дали всъщност искам да изляза с Трехърн. Ще бъда щастлива и ако си остана у дома. Уморена съм от това, че трябва да си лягам късно. Ще изпитам облекчение, когато се върнем в провинцията, където водим разумен живот, Валериън. Освен това, баба ти много ми липсва.
— И на мен — призна си той. — Ако откажеш на Трехърн, той ще изпадне в депресия и непрекъснато ще ми мърмори утре в „Будълс“. По-лош е и от жена, любима моя. Иди заради мен, моля те.