— О, добре! — съгласи се тя.
— Какво ще облечеш? Да не бъде прекалено изкусително, Аврора, защото не искам другите мъже да виждат голяма част от тялото ти.
— Розовата копринена рокля, чиято фуста е на тъмнорозови и златножълти райета. Още не съм я обличала. Не съм сигурна дали не е малко крещяща, но Трехърн каза да облека нещо такова. Чудя се къде ли ще ме заведе, Валериън. Няма да му позволя обаче да ме задържи до късно.
— Но аз ще се прибера преди теб, може би дори малко след твоето тръгване. Знаеш, че кралят се придържа към строг режим Става от масата за карти точно в десет часа и веднага си ляга.
— Щастливец! — отговори Аврора.
Графът се засмя.
— Ти наистина си създадена за живот в провинцията — пошегува се той. — Предполагам, че ще ставаш с птичките и ще си лягаш със залеза. — Ръцете му я обгърнаха. — Всъщност нямам нищо против да си лягаме рано. — Той покри с нежни целувки цялото й лице.
— Ммм — въздъхна доволно тя. — О, Валериън, хайде тази вечер да си останем у дома. Ще изпратя бележка на Трехърн, а ти ще изпратиш съжаленията си на Негово величество. Пиши му, че имаш главоболие.
Той я притисна и вдъхна аромата на косите й.
— Не можем — каза той със съжаление. — Приятелството, което ни свързва с краля, ще ни е от полза някой ден. Съвсем скоро ще напуснем двора, мила. И двамата знаем, че вероятно ще мине доста време, преди отново да дойдем в Лондон. Обикновено кралят проявява подозрителност към мотивите на другите. Поне така ми каза Бът. Но на мен ми вярва. Не искам да го разочаровам по какъвто и да било начин, Аврора. Той истински се интересува от опита ми в селското стопанство. Иска да се учи. Знаеш, че в двора няма други, с които може да разговаря по тези въпроси. Те вече му се присмиват зад гърба, наричат го „фермера Джордж“, точно както мен наричат „графа фермер“. Но най-накрая той ще ги спечели на своя страна. Сериозен човек е със здрав морал, мил и добър по душа. Ще дойде време, когато цяла Англия ще откликне на добрата му природа и призивите му за благоприличие. Остава ни още малко време тук. Остави ме да служа добре на краля.
Тя въздъхна и кимна.
— Прав си!
— След около час трябва да замина за Кю. Но ще те чакам буден, скъпоценна моя.
— А аз ще се върна вкъщи веднага щом това стане възможно, без да обидя домакините си — отговори тя с усмивка.
— Ти си ненаситно и безсрамно момиче — пошегува се той и я целуна страстно.
— Да, сър, но съм твоето ненаситно и безсрамно момиче — отговори тя и отвърна на целувката му. Езикът й се плъзна между устните му и заигра с неговия. После тя се изплъзна от ръцете му и изтича горе.
— Е — каза й Марта, когато тя влезе в апартамента си, — какво ще правим тази вечер, господарке моя?
— Валериън ще замине за Кю, за да се срещне с краля, а аз ще отида на някакъв бал с Трехърн — отговори Аврора.
— Ще ходите на бал? Без съпруга си?! — Марта неодобрително стисна устни.
— Валериън каза, че ако не отида, Трехърн ще мърмори утре през целия ден в „Будълс“ — засмя се Аврора. — И аз бих предпочела да остана тук, Марта.
— И така трябва във вашето положение! — беше острият отговор. — Казахте ли вече на Негово благородие, господарке?
Аврора погледна изненадано камериерката.
— Ти знаеш? Откъде?
— Е, не беше трудно да се досетя. Нима не виждам прането, което изпращате в пералнята? От седмици по него няма и капка кръв. Напоследък сте капризна към яденето, а нощницата ви е малко тясна в гърдите.
— Не си казала на никого, нали? — ядоса се Аврора.
Марта беше огорчена, че господарката й задава подобен въпрос.
— Сигурна ли сте? — беше нейният единствен отговор.
— Видях се с лекаря на кралицата — отговори Аврора. — Но не искам да казвам на Валериън, докато не се върнем у дома. Само ще се тревожи и суети около мен. Лекарят каза, че съм здрава и щастлива, а само това ми е нужно сега. О, Марта, аз не съм Кели и не искам да плаша Валериън. Да имаш деца, е най-естественото нещо на света! Нямам търпение да държа в ръце бебето си!
— Майка ви беше също като вас — каза Марта. — Обичаше децата. Няма да кажа на Негово благородие, господарке. Скоро ще си бъдем у дома. Има достатъчно време да узнае. Но не искам да се преуморявате!
— Няма — обеща Аврора на преданата Марта.
— Какво ще облечем тази вечер? — попита камериерката.
— Розовата копринена рокля, мисля — беше отговорът.
— Тази претрупана и крещяща дреха! Въобще не знам защо я ушихте?! — развика се Марта. — Наистина ли искате да се покажете пред очите на хората, облечена в нея?!
— Трехърн каза да облека нещо ефектно. Мисля, че роклята отговаря на това изискване. Може и да нямам втори случай да я облека. Аз също не знам защо я поръчах на шивачката. Платът изглеждаше интересен, преди да се превърне в рокля — отбеляза Аврора.