Марта кимна.
— Да, понякога се случва и така. Добре, ще я извадя от гардероба и ще се погрижа да бъде огладена, господарке. Поне да не е ушита съвсем напразно. После ще я забутаме в дъното на гардероба — каза със смях Марта.
Внесоха ваната за Нейно благородие. Аврора се къпа бавно и лежа дълго в нея. Имаше много време до идването на Трехърн. Водата беше топла точно колкото трябва, а ароматът на орлови нокти изпълваше въздуха. Сали беше открил някакво интересно парфюмерийно магазинче съвсем наблизо, в което приготвяха ароматни масла за баня. Те ухаеха свежо и чувствено. Валериън много ги харесваше. Имаше и сапун със същия аромат. Топлата вода й подейства успокояващо.
— Време е да вечеряте — каза Марта и й помогна да излезе от ваната. — Ако ще стоите будна и тази нощ, ще ви трябват сили. Какво ще кажете за студено пилешко, хляб и масло?
Аврора кимна. Излегна се и заспа още преди главата й да е докоснала възглавницата. Марта я събуди в осем часа. Тя си взе малко от студеното пилешко и пи малко от кехлибареното вино. Изми ръцете и лицето си в легена, който й донесе Сали и най-после се изправи. Камериерките се втурнаха да я обличат. Обуха чорапите й, навлякоха й безброй фусти и й помогнаха да облече роклята си. Сали коленичи, за да оправи насъбралите се фусти.
— Поемете си дълбоко дъх — нареди Марта и започна да завързва роклята.
Пръстите й бяха сръчни и работеха бързо. Талията на Аврора поначало си беше тънка и камериерката внимаваше да не я стегне прекалено. Много от жените припадаха заради желанието си да бъдат ултрамодерни. Аврора погледна към високото огледало. Гърдите й заплашваха да излязат от деколтето на роклята, което беше украсено с златножълти дантели. Тя се опита да вдигне дантелите нагоре, за да си придаде малко по-скромен вид. Марта поклати глава.
— Това няма да помогне — каза тя кисело, а Сали се изкикоти. Но по-старшата прислужница я изгледа гневно и смехът замря на устните й.
Часовникът над камината удари девет.
— Няма време — каза Аврора. — Знаете, че Трехърн винаги е отчайващо точен. Донеси ми тъмносинята пелерина, Моли. — Тя отново се обърна към Марта. — Във всеки случай, нямам намерение да оставам дълго. Ще се върна още преди някой да е имал възможност да се замисли за роклята, с която съм облечена — обеща тя. Сложи си перлените обеци и за последен път оправи косата си. — Мислиш ли, че изглеждам добре без обичайните къдрици от двете страни на лицето си, Марта?
— На мен ми харесвате с кок, господарке. Имате по-изискан вид. Освен това хубаво е понякога да се променяме — увери камериерката своята господарка, след което й подаде чантичката. — Вътре са носната ви кърпичка и ветрилото ви.
Аврора излезе от апартамента, а Моли подтичваше зад нея с тъмносинята пелерина. Трехърн, застанал в подножието на стълбите, погледна нагоре и очите му широко се отвориха.
— Господи! — възкликна той.
— Е, Трехърн, нали каза да облека нещо ефектно — подигра му се добронамерено тя.
Очите му се спряха малко по-дълго, отколкото трябваше, на гърдите й, а после той смело я погледна в очите.
— Не предполагах, че във вашия гардероб може да има такава рокля, Аврора. В този на Каландра — да, но във вашия — не.
— Да, цветът много би подхождал на Кели — призна Аврора. — Не знам защо избрах този плат, но той отговаря на онова, което ми наредихте.
Моли наметна Аврора с пелерината и завърза сребристите й вързалки.
— Къде отиваме? — попита Аврора, след като двамата се настаниха в каретата.
— Скоро ще ни напуснете — каза той. — Видяхте вече двора с неговата помпозност и новоналоженото му благоприличие. Но преди този крал с предвзети обноски да заеме трона, ние имахме двама не така изискани Джорджовци. Те не криеха многобройните си любовни връзки и ние бяхме много по-свободни. От нас се изискваше само да спазваме дворцовия етикет. Предишният начин на живот все още съществува, но хората се крият от шпионските очи и неодобрението на краля. Ще те заведа в „Бримстоун Клъб“. Каландра го е посещавала няколко пъти заедно с мен. Тя много се забавляваше там.
Той я излъга. Аврора го разбра почти незабавно, когато влезе в клуба, намиращ се на улица „Сейнт Джеймс“. На входа нямаше табелка. Кели, която мразеше дори намеците за чувственост, не би могла да се забавлява от необузданите страсти, които се вихреха в „Бримстоун Клъб“. Лакеите, които отваряха вратата и вземаха наметките на посетителите, всъщност бяха млади жени. Носеха напудрени перуки, а сатенените им жилетки бяха изрязани дълбоко и напълно разкриваха гърдите им. Когато се обърнаха, Аврора видя, че белите им панталони бяха ушити така, че закръглените задни части на дамите бяха предложени на погледите на посетителите. Сервитьорите, които предлагаха шампанско на сребърни табли, бяха мъже, но не бяха облечени по-добре. Не носеха нито ризи, нито жакети. Голите им гърди като че ли бяха намазани с масло. Панталоните им бяха изрязани така, че се виждаха и гениталиите им, и стегнатите им задни части. Всички те бяха много красиви, но лицата им под напудрените перуки бяха безизразни.