— Отвратена съм! Как можа да ме доведеш тук?! — каза Аврора тихо, но в гласа й се усещаха гневни нотки. — Веднага извикай каретата си и ме заведи у дома!
— О, не бъди такава пуританка, mon ange — каза Трехърн. — Не си длъжна да останеш, щом не искаш. Но поне ми позволи да те разведа наоколо. — Ръката му стисна по-здраво лакътя й и той я въведе в богато украсена зала. На подиума, който се издигаше в единия й край, тихо свиреха напълно облечени музиканти. В залата имаше много жени, които до една бяха облечени екстравагантно. Някои носеха маски, други — не. — В тази зала — каза Трехърн — идват дами, които жадуват за приключения извън съпружеското ложе. Седят тук и чакат кавалерите си. Огледай се, mon ange. Дамата в яркочервено кадифе, чиято маска е украсена с бижута. Вгледай се внимателно, Аврора. Това е лейди Естела Джарвис, а кавалерът, който иска да я отведе в една от стаите на втория етаж, е лорд Болтън, известният политик от партията на вигите. А, молбата му се увенча с успех. Ела, да ги последваме. Има дупчици, през които можем да надничаме. Можем да наблюдаваме всичко.
— Луд ли си, Трехърн? — Аврора се опита да се отдалечи, но хватката му беше здрава. Тя се съмняваше, че би имало полза, ако извика за помощ в това място. Беше ужасена от степента на пиянство и разврат, които наблюдаваше около себе си. Когато стигнаха до стълбището, тя успя да се изплъзне от ръцете на Трехърн и се втурна към входната врата. — Пелерината ми! — извика тя на обслужващия гардероба, който бързо се подчини. Аврора отвори вратата и се озова навън, в хладния нощен въздух. — Веднага докарайте каретата на лорд Трехърн! — нареди тя на момчето, което наблюдаваше спрелите пред клуба карети.
— Господи, mon ange, ти си много по-благовъзпитана, отколкото предполагах. Мислех, че само се преструваш на такава, какъвто е случаят с много от днешните жени — каза Трехърн, застанал до нея.
— Как се осмели да ме доведеш на това място?! — извика гневно Аврора. — Ще кажа на съпруга си. Той ще те извика на дуел. Не искам никакъв скандал да помрачава името Хоксуърт. Какво, за Бога, те накара да си помислиш, че мога да се поддам на такива развратни развлечения?
— Сестра ти го правеше — отговори той.
Аврора се качи в каретата и с движения, които показваха колко е ядосана, подреди полите на роклята си.
— Лъжеш, Трехърн — каза тя остро на мъжа, който сега седеше срещу нея и самодоволно се усмихваше.
— Каландра беше моя любовница — продължи той.
— Още една лъжа! — сряза го Аврора.
— Откъде си толкова сигурна? — предизвика я той. Тонът му беше подигравателен.
— Сестра ми ненавиждаше физическата близост между съпрузите — с учудващо спокойствие каза Аврора. — Да прави любов, за нея беше наказание. Заради това е избягала от „Хоукис Хил“ и е дошла в Лондон. Не искаше да изпълнява задълженията, които положението й на графиня Фарминстър изискваше. За да се сдобие с наследник, Валериън сключи сделка с нея. Ако беше родила детето, той щеше да й позволи да се върне в Лондон за сезона. Бракът им беше кошмар и за двамата. Непрекъснато се обвинявам за това. Ако не бях изкушила сестра си с графската корона, тя нямаше да се омъжи за Валериън, нямаше да е толкова нещастна, нямаше да умре по време на раждането. Валериън и аз щяхме да се оженим още тогава, на острова, и вероятно вече щяхме да имаме син. Може и да си изпитвал страст към Кели, Трехърн, но не си я имал, знам. Може би си я целувал по бузите, или по челото, и това е било всичко. Не разбирам защо си сметнал, че мога да се забавлявам в място като „Бримстоун Клъб“. Страхувам се, че преценката ти е напълно погрешна. Ще те извиня, защото приятелството ти беше безценно за мен и съпруга ми през тези няколко седмици. Но ще те помоля да не ме търсиш в следващите няколко дни.
Той беше изненадан толкова силно, че загуби дар слово. Не можеше да повярва, че красивата Каландра е била студена и празна като черупка от мида. Познаваше Аврора Хоксуърт много добре и знаеше, че тя казва истината. Чувстваше, че го изпълва леденостуден гняв. Той се беше влюбил в онази малка кучка от колониите. Каландра не е била нищо повече от празноглава кокетка Тя жестоко си играеше със сърцето му, караше го да вярва, че за него има надежда, докато всъщност такава никога не е съществувала. Трехърн разбра, че драматичната сцена, в която Хоксуърт убива Каландра от ревност, е само плод на развинтеното му въображение. Кучката е умряла при раждане точно както бяха казали те. И Хоксуърт, който се страхувал да не загуби Сейнт Тимъти, завел Аврора пред олтара. Всичко е било толкова просто. И подлото отмъщение, което той замисляше, за да поправи злото, причинено на Каландра, беше глупаво и безполезно. А дали беше така? Защо да не отмъсти за себе си? Нима не беше станал жертва на Каландра? Нима графът фермер и хапливата му съпруга не го бяха използвали, за да ги въведе в лондонското общество? Щеше да потърси справедливост за причинените му мъки! Ще си отмъсти!