— Извинявам се, mon ange, и ще удовлетворя молбата ти. Няма да те търся няколко дни — каза той спокойно. Кучка! Никога вече нямаше да се отбие в дома им, но нямаше нужда тя да го знае.
Каретата на лорд Трехърн стигна до „Фарминстър Хаус“. Лакеят вече беше навън, готов да ги посрещне.
— Добър вечер, Ваше благородие — каза той и й помогна да слезе от каретата.
— Моля те, не си прави труда да слизаш, Трехърн — каза Аврора, която бързаше да се отърве от присъствието му. Думите й прозвучаха рязко. — Лека нощ. — Тя бързо влезе в къщата, без да погледне назад. — Върна ли се вече Негово благородие? — попита тя Манърс.
— Да, Ваше благородие — отговори той, забелязал гнева й.
— Лека нощ тогава — каза Аврора и бързо се изкачи по стълбите. Тръгна към апартамента си.
Марта я чакаше, задрямала на стола пред камината. Тя веднага се събуди и каза:
— Върнахте се рано, господарке. — После, като видя изражението на лицето й, попита: — Какво се е случило? Вие сте бледа и ядосана, веднага познах.
— Помогни ми да съблека тази ужасна рокля — каза Аврора. — Ще ти разкажа, докато се събличам.
И тя й разказа всичко.
— Господи, какъв подлец! — възкликна Марта, изпълнена с възмущение. — Надявам се, че вече няма да го приемате, господарке. Мога да си представя какво ще каже Негово благородие.
— Няма да кажа на съпруга си, Марта. Валериън ще се ядоса и ще извика Трехърн на дуел. И ето ти нов скандал. Бях в „Бримстоун Клъб“ само петнайсет минути. Не си струва случаят да се раздухва. Не съм пострадала, само съм ядосана.
— Но какво ще кажете на съпруга си, когато Трехърн отново ви направи посещение. Ако въобще се осмели…
— По-добре ще е никога вече да не прекрачи прага ни — каза Аврора. — Но ако дойде след няколко дни, ще го приема. С приятелството обаче е свършено. Не само заради държанието му тази вечер, но и заради онова, което каза за Кели. Негова любовница, как ли не! Ако въобще се беше осмелил да й направи подобно предложение, тя незабавно щеше да го изпъди от дома си.
— Наистина, точно така щеше да постъпи — съгласи се Марта. — Беше разглезена и понякога арогантна, нашата мис Каландра, но сърцето й беше добро. Беше дама също като майка си. — Тя помогна на Аврора да облече нощницата си, събра разхвърляните дрехи и фиби и каза. — Ще дам тези неща на Сали и Моли да ги приберат някъде. А после всички ще си легнем.
— Аз сама ще разреша косата си — каза Аврора. Отиде в спалнята си и седна пред огледалото. Взе сребърната четка и започна да реши косата си. В огледалото видя съпруга си, почти заспал в нейното легло. Усмихна се и прокара четката по дългата си златноруса коса. Помисли си колко ще е хубаво да се върнат отново в провинцията. Днешното преживяване беше отвратително. Какво ли беше направила, та Трехърн да си помисли, че би могла да се забавлява в място като „Бримстоун Клъб“! Четката се движеше все по-бързо и по-бързо. Нищо не беше направила. Просто Трехърн беше странен човек.
— Ти си отново у дома. — Сънено каза графът. — Колко е часът, скъпоценна моя?
— Малко след единайсет — каза Аврора.
— Толкова рано! — отговори той. — Къде бяхте?
— На някакво частно парти на улица „Сейнт Джеймс“. Не познавах никого и ми беше много скучно. Останах само няколко минути и настоях да ме върне у дома. Знаеш, че и без това никъде не исках да ходя. — Тя остави четката, отиде до леглото, захвърли нощницата на пода и се сгуши до съпруга си. — Ето къде искам да бъда, Валериън.
Ръцете му я обгърнаха.
— Добре — каза той й се притисна в нея, — защото и аз искам винаги да бъдеш тук, Аврора.
Той я целуна и Аврора си помисли, че всичко си е отново на мястото.
Глава 16
— Въпросът ми ще ви се стори странен — каза граф Бът на граф Фарминстър. — Знаете ли къде е била снощи съпругата ви, Валериън?