На горния етаж двете момичета и техните камериерки бързаха с приготовленията по посрещането на графа. Каландра се къпеше във ваната, скрита зад красиво оцветения параван. Във въздуха се носеше ароматът на любимия й сапун — смес от тубероза и гардения. Сали, личната камериерка на Каландра, следваше нарежданията на Аврора и вадеше от гардероба всички дрехи на господарката си. Най-после Аврора избра една от роклите и се затвори в спалнята си, за да се преоблече и тя за случая.
— Вие сте глупачка, а и баща ви щеше да бъде силно ядосан, ако знаеше какво правите — каза й нейната камериерка, Марта. — Все още имате време да промените решението си, мис Аврора. Мъжът си е мъж. Макар че някои са по-добри, а други — по-лоши, те всички са еднакви, нали разбирате.
— Марта, не ми говори за това — отговори й Аврора. — Наистина, точно сега не желая да се омъжвам за когото и да било. Дори графът да се съгласеше да почака година-две, какво ще стане, ако аз не го харесам? Не, това е най-доброто възможно решение за всички и особено за мен и за Кели.
— А какво ще стане, ако се влюбите в него? — попита Марта.
— Надявам се, че ще го обичам като брат, като съпруг на моята сестра, като приятел. Няма да имам възможност за нищо друго, защото той ще бъде мой зет, Марта. Сигурна съм, че ме разбираш.
Камериерката неодобрително сви устни. Беше пристигнала на острова малко след раждането на Аврора. Беше крепостна селянка но тъй като не беше извършила престъпление и имаше приятни маниери, Емили Кимбърли я беше купила и беше поверила на грижите й новородената си дъщеря. Единственото престъпление на Марта беше нейната бедност. Но дори английският съд не можеше да я осъди за това. След смъртта на родителите й тя беше изгонена от къщата на богатия земевладелец, на когото семейството й беше служило. Местният викарий й предложи да си потърси работа и да започне нов, по-добър живот в новооткритите земи. Марта беше последвала съвета му и се беше оставила в ръцете на брата на викария. Той беше честен човек и се грижеше да настани работниците в прилични семейства. Когато Аврора беше дете, Марта беше нейната бавачка. Когато договорът й изтече, тя остана като свободна жена и продължи да служи на Аврора като камериерка.
— Приготвила съм ви най-новата ви рокля — каза тя на господарката си.
— О, не ми се сърди, Марта — помоли я Аврора и я прегърна. — Наистина е за добро, повярвай ми.
Марта отмести ръцете на момичето.
— Не си мислете, че можете да ме коткате, както правите с мис Каландра, мисис Орейлия и мастър Джордж. Ако баща ви беше тук, щяхте да правите това, което ви нареди той. Нямаше да ви бъдат позволени никакви глупости. Хайде, изкъпете се. Оставих ви легена и гъбата в съседната стая. Но трябва да знаете, че памучната сивосиня рокля е прекалено скромна въпреки дантелите, с които я украсих. Не разбирам защо искате да облечете точно нея.
— Защото не искам да затъмня Каландра — каза Аврора. — Днес цялото внимание на дука трябва да бъде привлечено от нея.
— По-добре й кажете да не се кикоти толкова много — отбеляза Марта кисело. — Прилича на малка глупачка. Това няма да ви помогне да измамите графа.
Аврора скри усмивката си и влезе в стаята, съседна на спалнята, която служеше за преобличане. Прозорците гледаха към залива. Тя видя как корабът бавно си проправя път към доковете. За разлика от другите острови водите около Сейнт Тимъти бяха дълбоки и корабите можеха да се приближат съвсем до брега. Аврора съблече роклята си, изми се и се напарфюмира с леката тоалетна вода, която Марта беше приготвила за нея. Изсуши се и облече сивосинята рокля, която имаше кръгло деколте и свободно падащи, надиплени поли. Ръкавите с дължина три четвърти бяха обточени с дантели.
— Ела да завържеш роклята ми, Марта — извика тя. Огледа се в голямото огледало. Кожата й беше бяла, страните — нежно розови. Ясносините й очи лъчезарно сияеха, а косата й с цвета на старо злато падаше по раменете й. Тя не пазеше кожата си от слънчевите лъчи така ревностно като Каландра. Каландра беше необикновено горда с мраморно-бялата си кожа и полагаше прекалено много усилия, за да я предпази от слънцето. Никога не излизаше без широкопола шапка. Ръкавите й винаги покриваха ръцете й до китките, а дланите й бяха защитени от тънки памучни ръкавици. Аврора трябваше да признае, че комбинацията от мраморно-бяла кожа, лешникови очи и гарваново-черна коса прави външността на Каландра особено забележителна.
— Елате, мис — обади се Марта, с което прекъсна мислите на Аврора. — Елате да подредя косата ви, както е прилично.
Прилично, според Марта означаваше малък, елегантен кок на тила и две тънки кичурчета от двете страни на лицето. Каландра обожаваше тази прическа, но оставяше един-единствен кичур от лявата страна. Беше убедена, че профилът й е по-красив от ляво и правеше всичко възможно, за да привлече вниманието към него. „Каландра е мила, но суетна — помисли си Аврора. — Тя напълно се покрива с моята представа за графиня.“ Погледът й отново се насочи към прозорците на спалнята. Пожела да има бинокъл, за да види как Джордж поздравява госта.